Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Още от самото начало борбата беше неравностойна. И Ивънтайн, и Флик, бяха по-леки и при нормални обстоятелства щяха да се откъснат далеч пред преследвачите си. Но елфът беше тежко ранен и омаломощен от загубата на кръв, а малкият човек от Вейл беше физически изтощен от изпитанията на изминалите два дни. Флик знаеше, че единственото им спасение беше да намерят укритие в мъглата и тъмнината, с надеждата, че нямаше да могат да ги открият. Дишаха тежко, залитаха върху уморените си крака, напрягаха до краен предел изтощените си тела. Всичко се превърна в огромно черно петно от пълзяща мъгла около тях и хлъзгава затревена земя под тичащите им крака. Бягаха до момента, в който усетиха, че вече не са способни да продължават, а все още нямаше планини, нямаше гори, нямаше къде да се скрият.
Изведнъж от тъмнината пред тях проблесна меч, който прониза наметалото на Ивънтайн и го свали на земята. Външната линия на постовете, помисли си ужасен Флик. Забравил беше за тях! Неясна фигура изскочи от тъмнината и се хвърли върху поваления елф. С последни сили раненият Ивънтайн се изви рязко на една страна, за да избегне удара на острието, което се заби в земята до главата му и в същия момент взе меча си и замахна. Тичащата фигура политна напред, изохка и падна, забодена на острието.
Флик стоеше като закован и се оглеждаше като обезумял наоколо, за да види дали няма други нападатели. Нямаше никой друг. Бързо се спусна към спътника си и го вдигна на крака с почти нечовешки усилия. Ивънтайн направи няколко крачки и отново се свлече на земята. Изплашен до смърт, човекът от Вейл застана на колене до него и започна да го разтърсва, мъчейки се да го свести.
— Не, не, с мен е свършено — чу се най-после пресипналият му глас — Не мога да продължа…
От тъмнината зад тях долитаха виковете на войниците. Преследвачите им се бяха приближили. Флик отново се помъчи да вдигне отпуснатото тяло на крака, но безуспешно. Този път то изобщо не реагира. Човекът от Вейл безпомощно се загледа в тъмнината наоколо с изваден и готов за отбрана нож. Това беше краят. Останал без всякаква надежда, той отчаяно се провикна в тъмнината и мъглата.
— Аланон! Аланон!
Викът потъна в нощта. Дъждът пак започна да вали, бавно и напоително върху вече прогизналата земя, като уголемяваше вадите и локвите върху тихата затревена местност. Щеше да се зазори след не повече от час, въпреки че при тези условия беше невъзможно да се определи точно кое време беше Флик се наведе мълчаливо над изпадналия в безсъзнание крал на елфите и се вслуша в шума от движещите се към него мъже По гласовете им разбра, че се доближават, въпреки че все още не го бяха забелязали. И сякаш за да подсили безрезултатността на цялата акция, той си даде сметка, че след като рискува всичко, за да освободи Ивънтайн, все още не беше разбрал, какво се беше случило на Ший. Изведнъж чу вляво от себе си викове, които го накараха да се обърне. Видя неясните фигури, които се приближаваха в мъглата. Те го бяха открили! Мрачно се надигна, за да ги посрещне.
Изведнъж тъмната мъглявина помежду им избухна в ярка светлина на пламък, който сякаш изригна от самата земя. Ужасната му сила събори Флнк и той остана да лежи замаян и заслепен. Дъжд от искри и горяща трева се изсипа наоколо му, а трясъкът на дълга поредица от взривове разтърси мощно земята. За миг войниците от армията на Северната земя се превърнаха в призрачни фигури, осветени от ослепително яркия пламък, после изчезнаха. Стълбове от пращящи огнени езици се стрелнаха нагоре в нощта като гигантски колони, които се провираха през тъмнината и мъглата, устремили се към небесата. Флик гледаше примигвайки тази стихия на разрушение и си мислеше, че е настъпил краят на света. Няколко безкрайни минути огнената стена протягаше езиците си към небето в неудържима ярост, разкъсваше земята на големи почернели късове и така нажежи нощния въздух, че горещината започна да обгаря кожата на Флик. Накрая, с последен порив на бликнала енергия, лумна и угасна облекчена в смесица от дим и пара и бързо се скри в мъглата и дъжда. Оставила след себе си единствено непоносимата горещина на нощния въздух, тя бавно се оттегли към покоите си. Флик внимателно се надигна на едното си коляно и се взря в нощта, после рязко се обърна. Той по-скоро беше усетил, отколкото дочул, че някой се приближава. От виещите се мъгла и пара се появи огромно, черно тяло, загърнато в надиплен плащ. Пристъпяше напред, сякаш беше самата смърт, дошла да прибере това, което й се полага. Флик се втрещи онемял и ужасен. После, когато страховитата фигура застана пред него, я разпозна, най-сетне мрачният странник се беше появил отново. Беше Аланон.