Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
В началото причината за взетото от него решение да тръгне на опасното пътуване до Паранор беше Ший. Но имаше и още нещо. Ший беше човекът, който упражняваше благотворно въздействие върху песимистично настроения, изпълнен със съмнения и недоверие Флик. А сега, вече толкова дни, всички те бяха загубили Ший, и всеотдайният му брат, без да е загубил надежда, че накрая ще го открият, се чувстваше по-самотен от всякога. Той не само беше в една чужда страна, въвлечен в налудничава авантюра срещу някакво си загадъчно същество, което на всичкото отгоре не беше от света на простосмъртните. Сега той беше и изолиран в сборището на хиляди войници от Северната армия, които можеха да го убият без да се замислят, в момента, в който разкриеха кой е той. Цялото положение беше чудовищно и започна да го гризе съмнението дали във всичко, което беше направил до този момент, има някакъв реален смисъл.
Докато огромната армия разполагаше лагера си на бреговете на Мърмидън в сенките на късния следобед и в сумрака на приближаващата нощ, неутешимият изплашен до смърт човек от Вейл се движеше неспокойно през лагера и отчаяно се мъчеше да задържи напускащата го решителност. Дъждът продължаваше да вали безспир и накваси и хората, и земята. В това ужасно време не можеше и дума да става да се палят огньове, така че вечерта остана тъмна и непрогледна, а хората заприличаха на движещи се сенки. Докато вървеше мълчаливо из лагера, Флик се мъчеше да запомни как е подреден щабът на командващите, как са разположени силите от гноми и троли, в какъв ред са поставени линиите на наблюдателните постове и си мислеше, че всичко това може да бъде полезно на Аланон, когато ще съставя план за спасяването на краля на елфите.
Без никаква трудност Флик откри огромната палатка, в която се намираха матурените и безценният им пленник, но и тя, като останалия лагер, беше тъмна и обгърната от мъгла и дъжд. Невъзможно беше да разбере дали Ивънтайн е още там. Дали по време на похода на юг не беше преместен в някоя друга палатка или изобщо изведен от лагера? Двамата огромни троли от охраната стояха на пост пред входа, но вътре нямаше никакви признаци на движение. Няколко минути Флик изучава стихналата палатка и после безшумно се измъкна.
След спускането на нощта, когато тролите и гномите се оттеглиха за сън, който по-скоро приличаше на неспокойна дрямка, човекът от Вейл реши да се махне. Нямаше никаква представа къде можеше да намери Аланон. Можеше само да допуска, че друидът-гигант е тръгнал след нашественическите сили, които се бяха насочили на юг към Калахорн. Щеше да му бъде почти невъзможно да го открие в този дъжд и мрак, и най-доброто, на което можеше да се надява, беше да се скрие някъде извън лагера, да изчака Да се развидели и после да се опита за го намери. Тръгна бавно към източния край, внимателно прескачаше свитите тела на полуспящите мъже и заобикаляше багажа и броните, загърнат плътно в прогизналото ловно наметало.
Тази нощ също имаше добра възможност да се придвижи през лагера без да бъде разкрит. Освен тъмнината и неуморимият ситен дъжд, който най-после беше започнал да намалява, ниско над покритите с трева местности беше припълзяла и мъгла, която така плътно загръщаше всичко наоколо, че човек можеше да вижда само на няколко стъпки пред себе си. Флик се улови, че без да иска, мисли за Ший. Главната причина за решението му да проникне в този лагер, дегизиран като гном, беше силното му желание да намери брат си. Но не научи нищо за Ший, пък и почти не се беше надявал на това. Няколко минути след влизането му в лагера беше психически подготвен да бъде разкрит и заловен. Но ето че все още беше на свобода. Ако сега успееше да се спаси и да намери Аланон, те може би щяха да намерят начин да помогнат на пленения крал на елфите и…
Флик спря и седна прегърбен до покрита с брезент купчина с багаж. Но дори и да успееше да се измъкне и открие друида, какво можеха да направят те за Ивънтайн? Нямаше бързо да стигнат до Балинор в оградения от стени град Тирзис, а им беше останало много малко време. Какво щеше да стане с Ший, докато те се опитваха да намерят начин да спасят Ивънтайн, който след загубата на Меча на Шанара беше безспорно по-ценен за Южната земя, отколкото брата на Флик? Ами ако Ивънтайн знаеше нещо за Ший? Ами ако той знаеше къде се намира Ший и дори нещо повече, къде е отнесен всесилният Меч?