Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Лошото време се задържа до края на този ден и, както по-късно се видя, още няколко дни след това. Буреносните облаци висяха навъсено и неподвижно между слънцето и земята, струпани на огромни сиви и черни валма, които се напластяваха, смесваха и пълзяха със свирепо негодувание. Дъждът се изливаше неудържимо и ту плисваше като из ведро, подгонен от необузданата ярост на западните ветрове, ту се укротяваше в монотонен меланхоличен дъждец, който пораждаше лъжливата надежда, че краят на бурята приближава. Въздухът беше леден и намокрените до кости войници трепереха от студ.
Флик вървеше заедно с тръгналите на този уморителен и неприятен поход войници, с прогизнали от дъжда и вятъра дрехи, но доволен, че може да се движи сред тях без да привлича вниманието върху себе си. Избягваше да остава с една и съща група прекалено дълго, винаги вървеше встрани, стараеше се да не изпада в положение, в което някой можеше да го заговори. Нашественическата сила на Северната земя беше толкова многочислена, че много лесно беше да не се натъква втори път на същата група войници и прикриването му беше допълнително улеснено от това, че никой не се опитваше да налага строг ред и дисциплина при похода й. Или дисциплината беше много хлабава, или беше така дълбоко насадена в съзнанието на всеки отделен войник, че не беше необходимо висшите офицери да се намесват. Но според Флик само страхът от вездесъщите Носители на черепи и от тайнственият им Господар караше всеки трол или гном да се въздържа от нарушения. Във всеки случай малкият човек от Вейл просто минаваше за член на армията на Северната земя и чакаше падането на нощта, когато възнамеряваше да се измъкне и да се върне при Аланон.
В средата на следобеда нашественическата армия стигна до бреговете на придошлата река Мърмидън, точно срещу островния град Керн. Тук тя отново се установи на лагер. Командващите веднага разбраха, че заради проливния дъжд Мърмидън не може да бъде прекосена без да се поема огромен риск. Но дори и да се решеха на този риск, щяха да са необходими салове за прехвърляне на несметния брой мъже, необходими за завземането на отсрещния бряг. Нямаха салове, така че трябваше да ги направят. За тази цел бяха необходими няколко дни, а през това време бурята щеше да се поукроти и водите щяха да спаднат достатъчно, за да може реката лесно да бъде прекосена. В града отвъд реката силите на Северната армия бяха забелязани и хората изпаднаха в паника, когато видяха с очите си размерите на опасността. Вражеската нашественическа армия не можеше да мине покрай Керн и да продължи към главна ся цел Тирзис. Керн трябваше да бъде завзет. А това никак нямаше да е трудно, като се имаха предвид големината на града и намаленият състав на армията, която щеше да го защитава. Единствено прииждането на реката и появилата се изневиделица буря забавяха падането му.
Флик не знаеше нищо за това и мислеше само за спасяването си. Бурята можеше да стихне след няколко часа и той да остане беззащитен в самия център на вражеския лагер. И още по-лошо. Северната земя можеше да започне всеки момент сражение с Граничния легион. Ами ако му се наложеше да се бие като гном срещу собствените си приятели?
Флик чувствително се беше променил след първата си среща с Аланон седмици по-рано в Шейдската долина. У него се беше появила вътрешна сила и зрялост, увереност в собствените сили, нещо, на което никога не беше допускал, че е способен. Но изминалите двадесет и четири часа се оказаха върховно изпитание на истинска смелост и непоколебимост, които дори един кален боец от граничен район като Хендъл би оценил като страхотни. Малкият човек от Вейл, без всякаква закалка усещаше, че още малко и ще рухне под невъобразимото напрежение, ще се предаде изцяло на ужасното чувство на страх и съмнение, което го завладяваше все по-силно с всяко негово следващо действие.