И се възправи сянка [bg]

И сега, с тези предположения за нашествие, в ума му денем и нощем отекваше дразнещо несвързана поредица от страхове и колебливи надежди. Дори миналата нощ Коя беше сънувал сън, от който се събуди треперещ и изпотен, обхванат от паника.

В съня си си беше представил имперската столица Ку’ос като чудовищно трептящо създание в самото сърце на Ман. Пипалата му се протягаха навън към света на хората под формата на само подхранваща се вяра, достигаща дълбоко в умовете им, докато спяха, и още по-дълбоко, докато бяха будни. Хиляди шепоти повтаряха, че животът не е нищо повече от ожесточена надпревара, че човек може да бъде оценен само въз основа на сравнението на статута и материалните блага, които е спечелил или получил, че хората винаги трябва да се тормозят взаимно и че за да бъдат свободни, трябва първо да поробят останалите. Шепотите в съня му не спираха, докато накрая на онези, които слушаха, не им оставаше нищо друго, освен да им повярват и да ги следват. Същото сториха и техните съседи, както и съседите на техните съседи и желанията на чудовището затрептяха във всички тях и грозната им сила изпълни душите им, превръщайки думите в реалност. През цялото време чудовището се хранеше с тях и светът полудя, стана безплодна пустиня.

През целия си живот Коя беше ненавиждал тиранията на Ман и се бе страхувал от нея. И сега това надвиснало нашествие, тези маниански флоти, насочили се право към народите на Лигата, с желанието да завладяват, му носеха кошмари в най-студените часове на нощта.

— Има още един въпрос, който трябва да обсъдя с теб — заяви Крийд, отърсвайки се от замислеността си. — Нещо, за което мога да разговарям с теб само лично.

— Така ли?

— Ако съм прав и манианците нахлуят в Кхос, вместо в Минос, тогава при военно положение цялата власт ще е в моите ръце. Искам хората ти от Избраните да знаят, че ще използвам тази власт само по предназначение, в защита на Кхос и нищо повече.

— Наистина, Марсалас, не му е тук мястото.

— Тогава къде другаде? Няма време. Искам Избраните да знаят, че не възнамерявам да ставам диктатор.

Коя поклати глава.

— Не бих си и помислил нещо такова. Въпреки това… — Той се поколеба и остана така с отворена уста.

Марш беше привлякъл вниманието му. Нещо в позата на мъжа се бе променило — сякаш внезапно беше застанал нащрек. Коя може би нямаше да го забележи, ако не беше прекарал по-голямата част от живота си с този човек.