И се възправи сянка [bg]

— Уф. Какво очакваш от Часкари? Той е мичине. Знаеш колко се страхуват те от промяна в статуквото. Нали виждаш как са вързали ръцете ми и ни принуждават да се крием зад Щита с надеждата, че Четвърта имперска армия просто ще изчезне. Всички онези доброволци, които Лигата ни е изпратила през годините, с нищо не променят това. Войниците живеят сред нашите хора. Всички виждат, че те нямат началници и не скланят глава пред чуждия авторитет. Те напомнят на всеки в Кхос, че е член на Лигата и като демокрас е равен на другите. Напомнят им, че Мичине са там само защото те са го поискали, че са водачи, на които е поверена отговорността да водят, а не да управляват. Не би трябвало да си изненадан, че кхосианският съвет отхвърля молбите ми за още доброволци. Затова те моля за лична услуга — въпреки това да ги изпратиш.

— Но, Марсалас, какво още да сторя? Ръцете ми са вързани от конституцията и ти го знаеш.

— Въпреки това ги изпрати. Нека се безпокоим за последствията, след като бурята се разрази.

— Генерале, повярвай ми — много бих искал да изпратя всеки доброволец, когото мога, и да го направя веднага. Всички бихме искали да го сторим. Кхос е нашият щит и всеки гражданин на Лигата знае това. Но Лигата не може да се намесва в отделните демокраси, особено по молбата на един-единствен човек — дори този човек да е самият лорд-протектор на Кхос. Можем да изпратим подкрепления само ако те са поискани от вашия делегат. От теб зависи да промениш решението на съвета ви по този въпрос.

— Проклет да съм, опитах се да го сторя!

— Значи трябва да опитваш по-упорито.

Крийд погледна ядосано чашата в ръката си.

— Ами твоите хора? Те и преди са се месили в кхосианските дела. Могат да го направят отново.

— Това се е случвало преди мен, Марсалас — намръщи се Коя. — И тук не бива да говорим за тези неща. Съжалявам. Точно в момента Лигата или който и да било друг не могат да сторят нищо повече за теб. Трябва да изчакаме и да видим какво ще се случи.

Това сложи край на обсъждането, Крийд шумно издиша през ноздрите си и погледна втренчено събеседника си с цялата сила на волята си. Коя издържа погледа му, без да трепне, макар вътрешно да усещаше тялото си напрегнато и пулсиращо. Генерал Крийд беше като стрела в полет — опиташ ли се да я спреш, ще усетиш удара.

Лорд-протекторът промърмори нещо и юмрукът му се вкопчи в парапета. Коя можеше само да изпитва съчувствие към мъжа, макар да усещаше, че досега все още не са се докоснали до истинската причина Крийд да е тук.

— Можеше да си пишем по този въпрос — рискува той. — Едва ли е било нужно да идваш за това лично.

— Не.

Двамата замълчаха, а вятърът продължаваше да ги блъска.

Нека първо гневът му се уталожи — реши Коя.