Искрено ваш Шурик [bg]

За лабораторните упражнения ги разпределиха на групи и подгрупи, някои задания изпълняваха вечер. Най-добра химичка в тяхната подгрупа беше Аля Тогусова, казахка с тънки недоразвити крачета, които се събираха в една точка — глезените. Затова пък със своите малки умни ръчички тя като на шега изпълняваше всички задания толкова бързо, че останалите още не бяха прочели указанията, когато тя вече беше готова. Проличаваше си двугодишният й стаж в заводска химическа лаборатория преди идването й в института — Аля беше от „целевите“: химическият завод в Акмолинск й плащаше стипендия. Тя схващаше всичко от половин дума и преподавателят по практика определено я предпочиташе пред останалите — като опитен войник сред новобранци.

Второто момиче се казваше Лена Стовба. Фамилното й име абсолютно пасваше на външността й — красиво грубо лице под рус бретон, скриващ ниското й чело, обтекаемо като на делфин туловище и плътни дирековидни крака с широки глезени. Мълчалива и неприветлива, тя прекарваше всички почивки под стълбището, пушейки една след друга скъпи цигари „Фемина“. Беше известно, че е от Сибир и баща й е голям партиен началник. Двете момичета бяха провинциалистки, Аля — възторжена, Лена — мрачна и недоверчива. Тя подозираше московчаните в някакви тайни грехове и постоянно се опитваше да ги изобличи. Двете живееха в общежитие.

Затова пък трети в тяхната подгрупа беше московчанчето Женя Розенцвейг, с когото Шурик веднага се сприятели. Новият му приятел беше вундеркинд, неуспял да влезе в Механико-технологичния поради националната си инвалидност. Беше възрижав, луничав, още недооформен и много симпатичен. На него се крепяха надеждите на всички по отношение на математиката. Защото за най-тежък изпит от първата сесия се смяташе не беззаконната и своенравна химия, а курсът по математически анализ — логичен и ясен.