Искрено ваш Шурик [bg]

11

Пълната незаинтересованост на Шурик към резултатите донесе прекрасни плодове. Без особена подготовка той се представи прилично и по математика, и по физика, и по химия. Късметът му беше направо свръхестествен: на изпитите получаваше точно въпросите, които бе преглеждал предната вечер. На двайсети август се намери в списъците на приетите.

Наричаха този институт непочтително — „менделавка“. Смяташе се, че той е по-лош от нефтения, от института по специални химически технологии и дори от института по химическо машиностроене. За сметка на това имаше слава на либерално учебно заведение: мека администрация, слаба комсомолска организация, катедрата по обществени науки, която например в университета се радваше на огромна тежест, тук заемаше скромно място и партийното началство, макар, естествено, да ръководеше, не се качваше съвсем на главите на всички.

Поради своята неопитност Шурик не можеше да оцени достойнствата на либерализма, просто ходеше с големия поток на лекции, пишеше конспекти и въртеше глава, наблюдавайки състудентите си и самия процес на обучение, толкова различен от онзи, който той познаваше от училищния си опит.

Започнаха огромния курс по неорганична химия — с лекции, семинари, лабораторни упражнения. Лабораториите много му харесаха. Отначало ги учеха на прости неща: как се работи с епруветки, как се огъва на газова горелка стъклена тръбичка, как се прелива разтвор и се филтрира утайка. Имаше своеобразно вълшебство в мигновеното затопляне на епруветката при сливането на два студени разтвора, в промяната на цвета или в неочакваното превръщане на прозрачната течност в синя желеподобна маса. Всичките тези дребни събития имаха свое строго научно обяснение, но на Шурик му се струваше, че зад всяко обяснение остава една неразгадана тайна на лични отношения между веществата. Току-виж в утайката изпаднал философски камък или друга някаква алхимична мечта на Средновековието.

На лабораторните упражнения той се оказа един от най-несръчните. Затова пък никой не се изненадваше и не се радваше колкото него на малките химически чудеса, които постоянно се случваха буквално в ръцете му.

Повечето студенти бяха дошли да учат химия не поради единствената причина, че институтът се намира на две крачки от дома им. Те вече бяха своеобразни спецове по любимата си химия, ходеха на кръжоци, участваха в олимпиади. Освен любителите на химията имаше и много евреи, неприети в университета, неуспели физици и математици с висок интелект и неудовлетворени амбиции. Либерализмът на „менделеевката“ се изразяваше между другото и в това, че тук приемаха евреи. Заради неопределеното фамилно име много хора смятаха Шурик за евреин, но той беше свикнал с това още от училищните години и дори не се опитваше да им противоречи.