Искрено ваш Шурик [bg]

А Шурик с никаква силна музика не можеше да заглуши огромното чувство на вина, което надделяваше над самата мъка от загубата. Беше изпаднал във вцепенение, подобно на онова, което изживява какавидата, преди да се разцепи по набелязания от природата шев, за да пусне на бял свят зрялото същество.

Сутринта в единайсет часа Вера отиде в театъра, а Шурик остана в стаята си с меланхоличния Елвис Пресли и с убийствената ситуация, която вече не можеше да промени: точно той, Шурик Корн, не се яви на изпит, прояви малодушие, завтече се при Лилечка, не се обади на умиращите от притеснение жени, всъщност докара баба си до инфаркт, после в абсолютно необяснимото си лекомислие и идиотизъм дори не я посети в болницата и ето че сега тя умря и лично той е виновен за това. Моралните реакции у него протичаха на някакво биохимично ниво — нещо се променяше вътре в него, дали съставът на кръвта или обмяната на веществата — не беше ясно. Той седя така до вечерта, въртейки Пресли отново и отново, и вече в края на деня „Love me, baby“ толкова солидно и дълбоко се записа в съзнанието му, че до края на живота му изплуваше заедно със спомена за баба му и за щастливото детство, огряно от нейното присъствие.

Той беше любимият внук и любим ученик на Елизавета Ивановна, но същевременно и жертва на нейната праволинейна педагогика: от ранна възраст беше приучен към мисълта, че той, Шурик, е много добро момче, върши добри постъпки и не върши лоши, но дори случайно да извърши нещо лошо, трябва незабавно да осъзнае това, да поиска прошка и отново да стане добро момче… Ала нямаше, нямаше от кого да поиска прошка…

Вера се прибра от работа привечер, вечеряха с останалото от помена и той каза:

— Ще изляза да се поразходя.

Беше понеделник. Вера понечи да го помоли да не излиза. Чувстваше се толкова нещастна. Но за да бъдеше нещастието пълно, трябваше той да излезе и да я остави сама. И не го помоли.

Шурик завари Матилда Павловна угрижена: сутринта беше получила телеграма за смъртта на леля й от село и смяташе сутринта да замине за Вишни Волочок. Още от детинство не беше в добри отношения с тази леля и се чувстваше неудобно, задето я бе обичала и жалила толкова малко, и единственото, което й оставаше сега, бе да й направи щедър помен. Сутринта бе обиколила околните магазини, бе накупила столични салами, майонеза, водка, сельодка и любимото народно лакомство — кубински портокали. Шурик още от прага й каза за смъртта на баба си — тя плесна с ръце:

— Боже, Боже! Нещастието никога не идва само!

Когато видя натъженото лице на Шурик, тя най-сетне се разплака за леля си, тази нещастна завистлива жена с тежък характер. Разплака се и Шурик. Матилда Павловна, която никога не се церемонеше много-много, веднага смъкна тенекиената шапчица от топлата бутилка и наля в чашки.