Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
Плъхът влезе във фермата така, както влизаше винаги — на прибежки и с припълзявания край стената.
— Какво става? — попита той, като видя всички животни, скупчени на едно място.
— Имаме събрание на борда на директорите — отвърна старата овца.
— Е, карайте направо! — каза Темпълтън. — Събранията ме отегчават.
И той се закатери по едно висящо до стената въже.
— Виж, Темпълтън — каза старата овца, — следващия път, като отидеш до бунището, донеси изрезки от списания. Шарлот има нужда от нови идеи, за да може да напише ново послание в паяжината си и да спаси живота на Уилбър.
— Да мре! — отвърна плъхът. — Аз трябва ли да се тревожа?
— Доста ще се разтревожиш, когато дойде зимата — продължи старата овца. — Ще се разтревожиш и още как, когато сутринта температурата е под нулата и вече е януари, а Уилбър е мъртъв и никой няма да идва с кофа вкусна топла храна. Копанята ще е празна. Основният ти източник на храна, Темпълтън, е остатъкът от яденето на Уилбър. Ти знаеш това. Неговата храна е и твоя храна. Ето защо съдбата на Уилбър и твоята съдба са доста свързани. Ако убият Уилбър и неговата копаня остава празна ден след ден, ти ще станеш ужасно слаб, чак прозрачен, и през стомаха ти ще можем да виждаме какво има зад теб.
Мустаците на Темпълтън замърдаха нервно.
— Май си права — измънка плъхът. — Утре следобед ще ходя до бунището. Ще донеса изрезка от списание, ако намеря.
— Благодаря — каза Шарлот. — Сега разпускам събранието. Имам доста напрегната програма за тази нощ. Трябва да изплета нова мрежа и в нея да напиша „УДИВИТЕЛНО ПРАСЕ!“.
Уилбър се изчерви.
— Но аз не съм удивително прасе, Шарлот. Аз съм едно почти обикновено прасе.
— Доколкото ми е известно, ти си удивително прасе — отвърна Шарлот със сладкия си гласец. — И именно това има значение. Ти си моят най-добър приятел и аз съм убедена, че си сензация. Сега спри да ми възразяваш и отивай да спиш!
Глава 13
Голяма крачка напред
Беше нощ и всички животни спяха. Шарлот обаче работеше. Първо скъса няколко от орбиталните линии близо до центъра. Остави радиалните, понеже й бяха нужни за опора. Осемте крака й бяха от огромна помощ в работата. Също и зъбите. Тя обичаше да плете и беше истински специалист. Когато свърши с орязването на средата, мрежата й заприлича на нещо като това:
Паякът може да прави няколко различни видове нишки. Използва сухи здрави нишки за основните линии, а за капана, в който хваща насекомите, използва лепкави. Шарлот реши да използва сухите и устойчиви влакна за новото съобщение.
„Ако напиша думите «УДИВИТЕЛНО ПРАСЕ!» с лепкавите си нишки, насекомите ще се лепят там и ще развалят ефекта — помисли тя. — Такааа, да видим сега, първата буква е «У».“ Тя се изкатери до горния ляв ъгъл на мрежата, подготви паяжинните си жлези, закачи нишката и се спусна надолу, леко завъртя наляво и така се получи луличката на буквата „У“. Шарлот не бе съвсем доволна. Ето защо направи още една нишка и повтори действието, като пусна втората точно до първата и така се получи двойна нишка, вместо единична. „Ще личи по-добре, ако направя всичко двойно“ — помисли си тя.
След това се покатери малко вляво от първата нишка, спусна се надолу до средата й, пресече ги, и така се оформи другата чертичка на буквата „У“. Повтори цялото действие, за да направи нишката двойна.
Всичките й осем крака работеха бързо и упорито.
„Сега — «Д»“ — помисли Шарлот.
Тя бе така погълната от работата си, че чак си говореше сама — така си даваше кураж и се ободряваше. Ако можеше да седнеш тихичко в някое ъгълче на хамбара тази нощ, би чул следното:
„Сега — «И». Давай нагоре! Закачи! Спусни се! Приготви нишката! Опала! Прикачи! Браво! Хайде, сега нагоре! Повтори! Закачи! Спусни се! Спусни нишката! Опала! Браво, момиче! Внимавай сега! Прикачи! Изкачи се! Прикачи! Горе вдясно! Спусни нишка! Сега наляво! Прикачи! Изкачи се! Сега повтори! Браво! Леко! Внимавай! Пускай линиите една до друга! Сега нагоре за другата чертичка! Нишка! Прикачи! Спусни се! Опала! Прикачи, изкачи се! Повтори! Браво на момичето!“
И така, говорейки си сама, тя работеше бързо и съсредоточено по трудната задача. Когато свърши, вече беше огладняла. Изяде една малка буболечка, която бе запазила от по-рано и заспа.