Паяжината на Шарлот

— Почват да ми се привиждат разни неща — прошепна той, падна на колене и каза кратка молитва.

След това, напълно забравил закуската на Уилбър, тръгна обратно към къщата да извика мистър Зукерман.

— Май няма да е зле да дойдеш до кочината — каза той.

— Какъв е проблемът? — попита мистър Зукерман. — Да не е станало нещо с прасето?

— Не… Не съвсем — каза Ларви. — Ела да видиш!

Двамата мъже тръгнаха мълчаливо към кочината на Уилбър. Ларви посочи паяжината и попита:

— Виждаш ли това, което виждам и аз?

Зукерман се вгледа в написаното в паяжината и измърмори „Това е прасето!“. Погледна към Ларви, после пак паяжината и двамата потръпнаха. Шарлот, все още уморена след огромната работа, свършена през нощта, се усмихна, докато ги наблюдаваше. Уилбър дойде и застана точно под паяжината.

— Това е прасето! — каза тихо Ларви.

— Това е прасето! — прошепна мистър Зукерман.

Те дълго, дълго гледаха Уилбър и след това погледнаха към Шарлот.

— Мислиш ли, че този паяк… — започна мистър Зукерман, но не довърши изречението и тръсна глава. После със сериозен вид се върна в къщата, за да говори с жена си.

— Едит, става нещо — каза той тихо и тръгна към всекидневната. — Имам да ти казвам нещо, но е добре да седнеш преди това.

Мисис Зукерман потъна в едно от креслата, пребледняла и уплашена.

— Едит — каза мъжът й, опитвайки се да се владее — мисля, че е добре да знаеш, че имаме доста необикновено прасе.

Лицето на мисис Зукерман изразяваше пълно недоумение и смущение.

— Хоумър Зукерман, какво, за бога, говориш?

— Става дума за нещо много сериозно, Едит — отвърна той. — Нашето прасе е изключително необикновено.

— Че какво му е необикновено на прасето? — попита мисис Зукерман, която бе започнала да се съвзема от първоначалната паника.

— Не знам все още, но получихме сигнал, Едит. Мистериозна работа, мистериозен сигнал. В тази ферма се е случило чудо. Има огромна паяжина на вратата на фермата, точно над кочината и когато Ларви отишъл да нахрани прасето тая сутрин забелязал паяжината, понеже беше мъгливо, а ти знаеш, че паяжините се виждат доста добре в мъглата. И там, в средата на паяжината, има съобщение. Някой е написал „Това е прасето!“. Думите са изплетени точно в средата на паяжината. Всъщност са част от самата паяжина, Едит. Знам, защото бях там, и видях с очите си. Написано е ясно и по-ясно не може да бъде: „Това е прасето!“. Няма грешка. Това е чудо, някой ни е пратил знак, тук на земята, точно в моята ферма, че нашето прасе е наистина необикновено.