Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
Мистър Зукерман нареди на Ларви да увеличи храненията му от три на четири дневно. Семейство Зукерман бяха толкова заети с гостите си, че забравиха за всичко останало във фермата. Къпините узряха и презряха, а Зукерманови и тая година не направиха къпиново сладко. И царевицата си остана не прекопана…
В неделя църквата беше пълна. Проповедникът обясни чудото. Той каза, че думите в паяжината идват да покажат, че хората трябва винаги да са нащрек за чудесата, които им се случват.
И тъй — кочината във фермата на Зукерман стана център на вниманието. Фърн бе щастлива, защото усещаше, че планът на Шарлот работи и животът на Уилбър може би ще бъде спасен. Но тя вече не харесваше фермата толкова. Твърде много хора идваха и си отиваха. Фърн обичаше там да е тихо, за да може да бъде сама със своите приятели — животните.
Глава 12
Събрание
Една вечер, седмица след като надписът се бе появил в паяжината, Шарлот свика събрание на животните.
— Ще започна с проверка на присъстващите — каза Шарлот. — Уилбър?
— Тук — каза прасето.
— Гъсок?
— Тук, тук, тук!
— Звучиш ми като три гъсока — измърмори Шарлот. — Защо просто не кажеш „тук“? Защо трябва да повтаряш и потретваш всичко?
— Това си ми е осо-осо-особеност — отвърна гъсокът.
— Гъска?
— Тук, тук, тук! — каза гъската, а Шарлот я изгледа гневно.
— Гъсета от едно до седем?
— Би-биии! Би-биии! Би-биии! Би-биии! Би-биии! Би-биии! Би-биии! — отвърнаха гъсетата.
— Това се очертава да бъде интересно и голямо събрание. Някой би помислил, че имаме три гъсока, три гъски и двайсет и едно гъсета — каза Шарлот. — Овце?
— Беее-ее! — отвърнаха овцете в един глас.
— Агнета?
— Беее-ее! — отвърнаха и агнетата.
— Темпълтън?
Тишина.
— Темпълтън?
Никакъв отговор.
— Е, добре, всички са тук, с изключение на плъха — каза Шарлот. — Мисля, че можем да продължим и без него. Така! Предполагам всички сте забелязали какво става тук през последните няколко дни. Съобщението, което написах в паяжината си във възхвала на Уилбър вече е получено. Зукерманови се хванаха, както и всички останали. Стопанинът му мисли, че Уилбър е необикновено прасе, поради което няма да му се ще да го убие и да го изяде. Смея да заявя, че моят номер вероятно ще проработи и животът на Уилбър ще бъде спасен.
— Ураааа! — извикаха всички.
— Много благодаря! — каза Шарлот. — Сега съм ви събрала тук, за да чуя предложения. Имам нужда от нови идеи за паяжината. На хората вече им писва да гледат „ТОВА Е ПРАСЕТО!“, ако някой може да се сети за друго съобщение или друга дума, за мен ще бъде удоволствие да я изплета. Има ли предложения за нов лозунг?
— Какво ще кажеш за „Върховно Прасе“? — попита едно от агнетата.
— Не става — каза Шарлот. — Звучи като напудрен десерт.
— Ами „Удивително, удивително, удивително прасе“? — попита гъската.
— Ако се спреш на едно „удивително“, ще свърши работа — каза Шарлот. — Мисля, че „удивително“ ще впечатли Зукерман.
— Но, Шарлот — каза Уилбър, — аз не съм удивителен.
— Това няма никакво, ама никакво значение — отвърна Шарлот. — Няма грам значение. Хората вярват почти на всичко, което видят напечатано някъде. Някой знае ли как се пише „удивително“?
— Мисля, че знам — каза гъсокът. — Двойно „у“, двойно „д“, двойно „и“, двойно „в“, двойно „ител“, двойно-но-но-но.
— Ти да не ме мислиш за акробат? — разгневи се Шарлот. — Трябва да мога да танцувам танца на Свети Вит1, за да изплета такава дума в паяжината си.
— Съжалявам, съжалявам, съжалявам — каза гъсокът.
Тогава старата овца рече:
— Съгласна съм, че трябва да се напише нещо ново в паяжината, ако ще се спасява животът на Уилбър. Мисля също, че, ако Шарлот се затруднява да намери една или друга дума, няма да е зле да се опита да я получи от нашия приятел Темпълтън. Плъхът посещава бунището всеки ден и има достъп до всички списания и вестници. Може да откъсне парченца от разни реклами, да ги донесе тук и Шарлот да препише нещо от тях.
— Добра идея! — каза Шарлот. — Но, не съм сигурна, че Темпълтън ще има желание да помогне. Знаете го какъв е: все мисли за себе си и никога не се сеща, че някой може да има нужда от помощ.
— Обзалагам се, че мога да го накарам да помогне — каза старата овца. — Ще гледам да погъделичкам първичните му инстинкти, а той има голям набор такива. Ето го, идва. Всички да мълчат, докато аз повдигна въпроса.
1
Свети Вит е бил католически светец от Сицилия. Хората до ден-днешен почитат името му с танци. Счита се, че болен човек може да оздравее, ако танцува пред иконата му.