Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
— Хайде да си построим къща на някое дърво — предложи Ейвъри. — Искам да имам къща на дърво, в която да живея с жабата си.
— Отивам да видя Уилбър — заяви Фърн.
Те прескочиха оградата и мързеливо тръгнаха към кочината на Уилбър. Прасето ги чу да се приближават и стана.
Ейвъри забеляза паяжината, приближи се и тогава видя Шарлот.
— Хей, гледай какъв голям паяк! — каза той. — Грамадански е направо!
— Остави го! Имаш си жаба! — каза строго Фърн. — Не ти ли стига?
— Това е прекрасен паяк. Сега ще го хвана — каза Ейвъри. Той махна капака на кутията от бонбони, наведе се и взе една пръчка. — Ще бутна този добър стар паяк в кутията.
Сърцето на Уилбър почти спря, щом видя какво става. Това можеше да е краят на Шарлот, ако момчето успееше да я хване.
— Спри, Ейвъри! — викна Фърн.
Брат й стъпи с единия си крак върху оградата на кочината и докато се канеше да вдигне пръчката към паяжината на Шарлот загуби равновесие, олюля се и падна върху ръба на копанята на Уилбър. Копанята се преобърна и се разсипа на земята. Яйцето на гъската бе точно под нея. Чу се глуха експлозия, когато яйцето се счупи, и се разнесе ужасна смрад.
Фърн изпищя. Ейвъри скочи на крака. Въздухът се изпълни с отвратителната миризма от газовете в разваленото яйце. Темпълтън, който по това време почиваше в дома си, офейка някъде из фермата.
— Боже! — викна Ейвъри. — Каква воня! Да се махаме от тук.
Фърн плачеше. Стискайки носа си, тя побягна към къщата. Ейвъри тичаше след нея, като също стискаше носа си. А Шарлот изпита невероятно облекчение, когато го видя как се отдалечава. Беше се отървала почти на косъм.
По-късно към обяд овцете, агнетата, гъската, гъсокът и седемте гъсета се заприбираха от паша. Имаше много оплаквания за вонята и Уилбър трябваше да разказва отново и отново какво се бе случило, как момчето на Арабъл се опитало да хване Шарлот и как миризмата от счупеното гъше яйце го беше прогонила точно навреме.
— Именно това развалено яйце спаси живота на Шарлот — каза Уилбър.
Гъската бе особено горда със своя дял в това приключение с щастлив край.
— Щастлива съм, че това яйце така и не се излюпи — бръщолевеше тя.
Темпълтън, разбира се, бе съкрушен от загубата на любимото си яйце. Все пак не можа да се стърпи да се изфука.
— Струва си да пазиш и събираш разни неща — каза той леко нацупен. — Един плъх никога не знае кога нещо може да потрябва. Никога не хвърлям нищо!
— Така! Цялата работа завърши добре за Шарлот — каза едно от агнетата. — Обаче не и за нас, останалите. Миризмата е непоносима.
Кой би искал да живее във ферма, парфюмирана с миризма на развалено яйце?
— Не се тревожи, ще свикнеш — отговори му Темпълтън.
После стана, подръпна мъдро дългите си мустаци и отиде да види какво става на бунището.
Когато Ларви се появи по обяд с храната на Уилбър, спря рязко на няколко крачки от кочината, подуши въздуха и физиономията му се изкриви.
— Каква бомба! — възкликна той. — Остави кофата с храната на земята, вдигна пръчката, която Ейвъри бе изтървал и се опита да обърне копанята на Уилбър, оглеждайки внимателно наоколо.
— Плъхове! — установи Ларви. — Ама че гадост! Трябваше да се сетя, че някой плъх може да си направи дупка под копанята. Как мразя плъхове!
Ларви замъкна копанята на Уилбър в другия край на двора му и зарина с пръст дупката на плъха, като така зарови и всичките му ценни вещи. Уилбър стоеше до копанята си, примирайки от глад и обилно отделяйки слюнки. Ларви изсипа яденето му, което се лееше с кадифено мек звук за ушите на Уилбър и падаше леко като сметана пред очите му. Прасето изгрухтя. То жадно поглъщаше и смучеше, поглъщаше и смучеше, сърбайки и мляскайки оглушително като бързаше да лапне всичко наведнъж. Беше много вкусно ядене — обезмаслено мляко, каша от трици, остатъци от палачинки, половин поничка, корите от плодове, от които бяха правили сок, две стари препечени филии, третинка коренче от джинджифил, едно доста старо руло с желе, опашка от риба, една портокалова кора, няколко парчета фиде от супа, утайката от чаша какао, една цяла лъжица пюре от малини и някакво попаднало по случайност парче хартия от торба за боклук.
Уилбър яде със сърце и душа. Планираше да остави половин парче фиде и няколко капки мляко за Темпълтън, но след това се сети, че плъхът имаше голям принос в спасяването на живота на Шарлот и че самата Шарлот се опитваше да спаси неговия живот. Така че той остави не половин, а цяло парче фиде.