Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
— За последен път, моля те! — каза Шарлот.
— Ще ти кажа какво ще направя. Знам едно място в дървената барака, където има пакет със стърган сапун за пране. На него пише разни неща. Ще ти донеса парченце от картона.
Той се изкачи по въжето до стената и изчезна в една дупка в тавана. Когато се върна, носеше парче синьо-бял картон.
— Ето! — триумфално каза той. — Това как е?
Шарлот прочете думите „С нова формула за още по-сияйно пране“.
— Какво означава това? — попита Шарлот, която никога в живота си не бе ползвала стърган сапун за пране.
— Е, аз откъде да знам? — каза Темпълтън. — Искаше думи, донесох ти. Предполагам, че следващото нещо, което ще поискаш, е да ти донеса тълковен речник.
И двамата заоглеждаха рекламния надпис.
— „С нова формула за още по-сияйно пране“ — повтаряше Шарлот бавно. — Уилбър?
Уилбър, който спеше в сламата скочи на крака.
— Ела тук и почвай да тичаш! Искам да те видя в действие. Искам да видя дали си сияен.
Уилбър хукна и бързо стигна до оградата.
— Сега обратно, още по-бързо! — изкомандва Шарлот.
Уилбър заприпка в галоп. Кожата му светеше, а на опашката му се полюшваше малка нежна къдричка.
— Сега скочи във въздуха! — викна Шарлот.
Уилбър скочи високо, е, поне толкова високо, колкото можеше да скача.
— Сега, без да огъваш колене, докосни земята с уши! — викна Шарлот.
Уилбър послушно изпълни.
— Направи обратно премятане със завъртане! — изкомандва Шарлот.
Уилбър се преметна назад, като се усука и завъртя тялото си.
— Добре, Уилбър — каза Шарлот. — Може да се върнеш в леглото и да спиш. Много добре, Темпълтън. Рекламата за сапуна ще свърши работа. Не съм убедена, че изпълнението на Уилбър бе точно сияйно, но поне бе интересно.
— Всъщност мога да кажа, че се чувствам сияйно — каза Уилбър.
— Така ли? — попита Шарлот и го погледна нежно. — Ти си едно добро малко прасе, а вече ще бъдеш и сияйно прасе. Вече доста нагазих в цялата тая работа и, както изглежда, ще стигна до края.
Уморен от игрите и упражненията, Уилбър се излегна в сламата и затвори очи. Сламата му предизвикваше сърбеж — не беше така възхитително мека и удобна за спане, както кравешката тор. Ето защо той подбутна сламата настрана, опъна тяло в торта и въздъхна. Беше един натоварен ден, първият ден, в който беше УДИВИТЕЛЕН. Десетки хора бяха посетили кочината му този следобед, а той трябваше да стои прав, да позира и да изглежда колкото е възможно по-удивителен. Сега вече беше уморен. Фърн бе дошла и седеше на малкото си столче в ъгъла.
— Разкажи ми приказка, Шарлот! — каза Уилбър, легнал в очакване да дойде сънят. — Разкажи ми приказка!
И Шарлот, която също бе уморена, изпълни желанието му.
— Преди много, много време — започна тя, — имах една братовчедка, която бе успяла да направи паяжината си над едно поточе. Веднъж една много мъничка рибка подскочила високо над потока и се оплела в мрежата. Братовчедка ми била много изненадана, разбира се. Рибката се мятала като обезумяла. Братовчедка ми едва посмяла да се приближи и да я хване. Но, така или иначе, успяла. Тя се спуснала над нея и започнала да плете и да мята огромни количества паяжина, за да я омотае и се борила смело, докато я залови.
— И успяла ли? — попита Уилбър.
— Била битка, която винаги ще се помни — продължи Шарлот. — Само едната перка на рибката била омотана, а опашката й бясно се мятала и бляскала на слънчевите лъчи. Паяжината била провиснала под тежестта на рибката.
— Колко тежала тя? — попита Уилбър с интерес.
— Не знам — каза Шарлот. — Братовчедка ми се суетяла около нея, спускала се навътре, бягала навън; опашката на рибката я блъскала свирепо по главата, танцувала навън, навътре, хвърляйки нишките си. Борила се неуморно. Първо метнала една нишка наляво през опашката. Рибката отвърнала с удар. После лява нишка през опашката и дясна през средата на тялото й, и още една нишка надясно през опашката, после здрава нишка наляво към главата, а през това време паяжината се люлеела и разпъвала все повече и повече.
— Какво станало после? — попита Уилбър.
— Нищо — отвърна Шарлот. — Рибката загубила битката. Братовчедка ми я увила толкова здраво, че не можела дори да мръдне, а после, когато вече ставала за похапване, братовчедка ми я изяла.