Паяжината на Шарлот
- Автор: Уайт Элвин Брукс
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Паяжината на Шарлот». Краткое содержание книги:
— Според мен нещо не си наред — каза мисис Зукерман. — Според мен имаме необикновен паяк.
— О, не — отвърна мистър Зукерман. — Не паякът, а прасето е необикновено, поне така пише в средата на паяжината.
— Може би е така. Все тая. Имам намерение да хвърля едно око на тоя паяк.
— Това е обикновен сив паяк — каза мистър Зукерман.
Те станаха и тръгнаха заедно към кочината на Уилбър.
— Виждаш ли, Едит? — каза Зукерман. — Обикновен сив паяк.
Уилбър бе щастлив, че получава толкова много внимание. Ларви все още стоеше там, а сега и мистър, и мисис Зукерман. Тримата, наредени един до друг, отново и отново четяха думите в паяжината и поглеждаха Уилбър.
Шарлот бе щастлива, че планът й работеше така добре. Тя стоеше напълно неподвижно, без да помръдва и слушаше разговора на хората. Когато една малка муха се удари в паяжината й, точно под думата „ПРАСЕТО“, Шарлот се спусна надолу, уви мухата и бързо я отнесе.
После мъглата се разсея. Паяжината изсъхна и думите не се виждаха така ясно. Семейство Зукерман и Ларви тръгнаха към къщата. Точно преди да напуснат кочината, мистър Зукерман хвърли поглед към Уилбър.
— Знаете ли — обяви той, придавайки важност и значителност на тона си, — през цялото време знаех, че това наше прасе е изключително добро прасе. То е солидно и здраво. По-яко от това не може и да бъде. Забелязваш ли колко е яко, Ларви?
— Разбира се, разбира се, че забелязвам — отвърна Ларви. — Това прасе винаги ми е правило впечатление. Това се казва прасе!
— Толкова е гладко — каза Зукерман.
— Точно така — съгласи се Ларви. — По-гладко не може и да бъде. Това се казва прасе!
Когато мистър Зукерман се върна в къщата, той съблече работните си дрехи, сложи най-новата си риза и най-хубавия си костюм, след това се качи в колата и отиде до дома на пастора. Остана цял час, разказвайки му за чудото, случило се във фермата.
— Засега само четирима души на тая земя знаят за това чудо — каза той. — Аз, жена ми Едит, наемният ми работник — Ларви, и вие.
— Не казвай на никого — каза пасторът. — Все още не знаем какво значи това и аз ще помисля по въпроса и вероятно ще го спомена в неделната си проповед. Няма никакво съмнение, а и е факт, че имате изключително необикновено прасе. Възнамерявам да говоря за това в проповедта си и да отбележа факта, че нашата общност има честта да бъде посетена от едно удивително животно. Между другото, прасето има ли име?
— О, разбира се — отвърна мистър Зукерман. — Малката ми племенница го нарича Уилбър. Тя е доста странно дете. Пълна е с добри намерения. Отгледа Уилбър, като го хранеше с мляко от бебешка бутилка и аз го купих от нея, когато стана на един месец.
После двамата си стиснаха ръцете и се сбогуваха.
Трудно е да се опази тайна. Много преди неделята новината се разпространи из цялата област. Всички знаеха, че в средата на паяжина във фермата на Зукерман се е появил знак. Всички разбраха, че Зукерман има чудно прасе. Хора от близо и далеч идваха да видят Уилбър и да прочетат думите в паяжината на Шарлот. Пътят към фермата бе задръстен от коли и камиони от сутрин до мрак. Фордове, шевролети, буици, джипове, пикапи, плимути, пакарди, олдсмобили, понтиаци… Новината за чудното прасе пропълзя отвъд хълмовете и стигна до фермите там. Хората от по-далечните краища запристигаха с коли, двуколки и каруци. Стояха с часове пред кочината на Уилбър и се дивяха на чудото. Всички бяха единодушни, че никога в живота си не са виждали такова прасе и че на̀ — ей това се казва прасе.
Когато Фърн каза на майка си, че Ейвъри се е опитал да удари паяка на Зукерман с пръчка, мисис Арабъл бе толкова шокирана, че наказа Ейвъри да си легне веднага в леглото, без да му даде вечеря.
В следващите дни мистър Зукерман бе така зает да забавлява гостите си, че започна да пренебрегва фермерската работа. Сега носеше само официалните си дрехи. Обличаше ги още в зори и така — цял ден. Мисис Зукерман приготвяше специални гозби за Уилбър. Ларви се обръсна и се подстрига, а основното му задължение беше да храни прасето, докато хората гледаха.