Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

— Мога ли да уведомя родителите си от тук? Да им кажа, че аз… да им съобщя резултата?

— Можем да направим даже нещо по-добро от това.

— Сър?

— Сега сте свободни за четиридест и осем часа. — Той се усмихна студено. — Знаеш ли какво ще ви се случи, ако не се завърнете?

— Ъ-ъ… военен съд?

— Ами, нищо особено. Освен че на вашите книжа ще бъде поставено клеймо „Срокът на службата не е завършен удовлетворително“ и вие никога, никога, никога повече няма да получите втора възможност. Това е нашият изпитателен период, през който порасналите бебета, които, след като набързо осъзнаят несериозността на намеренията си и разберат, че не е трябвало да полагат клетва, повече не се завръщат. Така правителството си спестява излишните разходи, а хлапетата и техните близки няма от какво да се срамуват — дори съседите не научават нищо. Ти дори можеш да не кажеш и на своите родители. — Той се премести заедно със стола си далеч от своето бюро. — Тъй че ще се видим в други ден следобед. Ако се видим. Донесете и личните си вещи.

Беше отвратително излизане. Какво се случи в къщи, е трудно да се опише. Баща ми ме ругаеше, после престана да ми приказва; майка ми отиде да си легне. Когато най-сетне си тръгнах, един час по-рано, отколкото трябваше, никой не ме изпрати, освен готвачката и домашните прислужници.

Спрях пред бюрото на наемащия сержат, помислих си, че трябва да поздравя и открих, че не зная как. Той повдигна очи:

— А-а. Тук са документите ти. Занеси ги в стая 201; ще те вземат в обращение. Почукай и влез вътре.

Два дни по-късно вече знаех, че няма да стана пилот. След разнородни тестове и прегледи моите документи бяха попълнени с нови заключения: недостатъчно интуитивно долавяне на пространствените отношения… недостатъчен математически талант… непълна математическа подготовка… адекватна реакция… зрителен обхват добър… Радвам се, че вмъкнаха последните две: бях започнал да се досещам, че най-добрата скорост, която постигнах, беше бързината, с която можех да си преброя пръстите.

Изразходваха четири дни за проверка на наклонностите ми, като прибягнаха до най-дивашките тестове, които са били измисляни някога. Ще ми се да зная какво искаха да установят например, когато стенографката подскочи на стола си с писък: „Боже милостиви, змия!“ Нямаше никакъв бог милостив и никаква змия, само безвреден къс изкуствено черво.

Писмените и устните тестове бяха не по-малко безсмислени, но провеждането им изглежда правеше военните служители щастливи, така че аз се подложих и на този експеримент. Съсредоточих се едва когато трябваше да изброя своите „лични предпочитания“. Естествено, изредих всички дейности от космическата авиация (с изключение на пилот); все едно дали щях да отида като енергиен техник или готвач, предпочитах която и да е флотска длъжност пред някоя армейска службица — исках да пътувам.

Посочих и разузнаването — един шпионин също обикаля доста и си представих, че вероятно това няма да е никак скучно. (Грешах, но няма значение.) После се проточи един дълъг списък: психологическо военно дело, химическо военно дело, биологично военно дело, бойна екология (не знаех какво е това, но звучеше като нещо интересно), както и десетина други дисциплини със странни названия. Най-долу с известно колебание поставих някакъв корпус К-9 и пехотата.