Окото на света

— И добре е направил — кимна Перин. — Дракона щял да ни спаси? Все едно че слушам някой от Коплинови.

— Каква ще да е тази нужда, в която трябва да изпаднем, че да трябва самият Дракон да ни отървава от нея? — промълви замислено Ранд. — Все едно да поискаш помощ от Тъмния.

— Е, това не ми каза — отвърна Мат притеснено. — Не е споменавал и за Приказния век. Напротив, каза, че светът ще се разпадне с появата на Дракона.

— Това ще ни спаси, няма що — намеси се сухо Перин. — Още едно Разрушение.

— Да ме изгори дано! — изръмжа Мат. — Само ви казвам какво ми разказа охранникът.

Перин поклати глава.

— Само дано Айез Седай и този Дракон, лъжлив или не, си стоят там, където са. Може пък така Две реки да си останат пощадени.

— Мислите ли, че наистина са Мраколюбци? — Мат се беше навъсил умислен.

— Кой? — попита Ранд.

— Айез Седай.

Ранд погледна Перин, който само сви рамене.

— Според преданията… — почна бавно едрият младеж, но Мат го прекъсна:

— Не всички предания казват, че служат на Тъмния, Ранд.

— О, Светлина, Мат — възкликна Ранд. — Нали те са предизвикали Разрушението. Какво повече искаш?

— Нищо — въздъхна Мат, после на лицето му изведнъж грейна усмивка. — Старият Били Конгар разправя, че не съществували Айез Седай. Нито Мраколюбците. Казва, че това били само приказки. Казва, че той самият не вярвал и в съществуването на Тъмния.

Перин изсумтя.

— Коплинови брътвежи от един от Конгарови. Какво друго можеш да очакваш?

— Старият Били спомена името на Тъмния. Бас държа, че това не сте го чували.

— О, Светлина! — изпъшка Ранд.

Мат се ухили още по-широко.

— Миналата пролет, точно преди гъсеницата да нападне нивите му, при това само неговите. Точно преди всички в къщата му да се натръшкат от жълтенка. Сам го чух. Той и досега твърди, че не вярвал, но като го попитам за името на Тъмния, все търси да хване нещо и да ме замери.

— А ти не си ли твърде глупав, щом го правиш, Матрим Каутон? — Сред групичката младежи пристъпи самата Нинив ал-Мийра. Тъмната й плитка беше преметната през рамо, очите й направо горяха от гняв. Ранд тромаво се изправи. Слабичка и едва стигаща до раменете на Мат, сега Премъдрата им се струваше по-висока и от тримата, при това нямаше никакво значение, че е млада и хубава. — Очаквах, че се е случило нещо подобно с Били Конгар, но все си мислех, че в главата ти има малко повече разум и че не би ти хрумнало да го подтикваш да върши такова нещо. Ти, Матрим Каутон, може да си пораснал вече за женене, но умът ти е такъв, че не би трябвало да излизаш изпод фустата на майка си. Остава сам да споменеш името на Тъмния.

— Ама не, Премъдра — възрази Мат. Личеше си, че в този момент единственото му желание е да се озове някъде другаде. — Беше старият Бил… тоест господин Конгар, не бях аз! Кръв и пепел, аз…