Окото на света

— Това е Лан — изхриптя Евин, който, изглежда, също бе спрял да диша. — Бас държа, че е Стражник.

— Не говори глупости — разсмя се Мат, но смехът му прозвуча неуверено. — Стражници има само в преданията. Все едно, Стражниците са с мечове и ризници, покрити със злато и скъпоценни камъни, и времето им минава на север, в Погибелта, където се сражават със зли сили, тролоци и други такива.

— Би могъл да е Стражник — настоя Евин.

— Случайно да видя по него злато и скъпоценни камъни? — присмя му се Мат. — Случайно да имаме тролоци тук, в Две реки? Тук има само овце. Наистинасе чудя какво толкова може да е станало тук, че да заинтересува човек като нея.

— Сигурно е имало нещо — отвърна Ранд замислено. — Разправят, че ханът е тук от хиляда години, ако не и повече.

— Хиляда години овце — каза Мат.

— Сребърен петак! — възкликна Евин. — Тя ми е дала цял сребърен петак! Помисли си само какво мога да си купя, когато дойде амбулантът!

Ранд също отвори шепата си да погледне монетата, която жената му беше дала, и едва не я изтърва от изумление. Не беше виждал монета като тази, която грееше в ръката му — дебела, с релефен образ на жена, стъпила върху единичен пламък. Но беше наблюдавал как Бран ал-Вийр претегля монетите, които търговците изкупвачи донасяха от десетки земи, и можеше приблизително да оцени стойността й. С толкова сребро можеше да си купи цял кон където и да е из Две реки, и пак да му останат пари.

Погледна Мат и долови същия израз на почуда, който сигурно беше изписан и на собственото му лице. Наклони ръка, тъй че Мат да види монетата му, но не и Евин, и вдигна въпросително вежди. Мат кимна и за няколко мига двамата се загледаха напълно объркани.