Окото на света

— Той го е започнал! Той е докарал Времето на лудостта!

— Знаем ги ние пророчествата! Когато Дракона се прероди, най-лошите кошмари ще ти се сторят най-невинни сънища!

— Ама този е само един от поредните Лъжедракони. Не може да е друго!

— Че каква е разликата? Не помните ли последния Лъжедракон? И той започна война. Хиляди души загинаха, така ли е, Фейн? Той обсади Иллиан.

— Дошло е времето на Злото! Никой не беше се обявявал за Преродения Дракон от двайсет години, а сега ги имаме трима, само за последните пет години. Зли времена! Вижте само какво е времето!

Ранд, Мат и Перин се спогледаха. Очите на Мат бяха грейнали от възбуда, но Перин се беше намръщил загрижено. Ранд помнеше всички приказки за мъже, самообявили се за Възкръсналия Дракон, и макар всички те да се бяха оказали Лъжедракони. загивайки или изчезвайки, без да изпълнят пророчествата, деянията им се бяха оказвали достатъчно гибелни. Цели държави се бяха разцепили от битки и немалко големи градове и градчета бяха опожарени. Хората гинеха като есенни листа, бежанците изпълваха пътищата като стада овце. Така поне разправяха амбулантите и търговците и никой здравомислещ човек от Две реки не се съмняваше в разказите им. Светът щеше да свърши, поне така твърдяха някои, когато се прероди истинският Дракон.

— Престанете! — изкрещя най-сетне кметът. — Запазете тишина! Престанете да се пените със собственото си въображение. Да оставим господин Фейн да ни разкаже за този Лъжедракон. — Хората един по един се смълчаха, но Кен Буйе отказваше да се съобрази с благоразумната подкана на кмета.

— Наистина ли е Лъжедракон? — попита кисело покривчията.

Господин ал-Вийр примигна изненадан и му кресна:

— Не се дръж като глупак, Кен! — Но Кен бе успял отново да наостри тълпата.

— Не може да е Преродения Дракон! Светлината да ни е на помощ, не може да е той!

— Ти си глупак, Кен! Сам си търсиш белята, нали?

— Още малко и ще спомене името на Тъмния! Ти си обладан от Дракона, Кен Буйе! Искаш всички да пострадаме!

Кен предизвикателно изгледа гълчащите го и надигна ядосано глас:

— Аз не чух Фейн да казва, че е Лъжедракон. А вие? Вижте сами с очите си! Къде са посевите, дето по това време трябваше да са израсли до коляно, че и повече? Защо още цари зима, след като от месец насам вече трябва да е пролет? — Последваха яростни викове Кен да си държи езика зад зъбите. — Няма да млъкна! И на мен тази приказка никак не ми харесва, но няма да си крия главата под коша, докато дойде някой от Таренов сал да ми пререже гърлото. И няма да вися тук за удоволствие на Фейн, стига толкоз. Кажи ни го ясно, амбуланте. Какво си чул? А? Този човек Лъжедракон ли е?

Ако и да беше притеснен от лошите вести, които им носеше, или от това, че е разбунил толкова тълпата, Фейн не го издаде. Само сви рамене и се почеса по носа с кокалестия си пръст.

— Колкото за това, може ли някой да каже със сигурност, преди да е свършило? — Замълча и огледа тълпата, предвкусвайки какъв ще е откликът при следващите му думи, като че ли му беше много забавно. — Това, което знам — продължи той небрежно, — е, че може да владее Единствената сила. Другите преди него не можеха. Но този може да прелива. Земята се разтваря пред нозете на враговете му, а яките градски стени рухват под вика му. Мълнии връхлитат, когато извика, и удрят там, където посочи. Това чух, и то от хора, на които вярвам.