Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Стъписаният народ замлъкна. Ранд се обърна към приятелите си. Перин явно си представяше неща, които не му харесваха, но Мат тръпнеше от възбуда.
Трам, чието лице изглеждаше малко по-напрегнато от обичайното, пристъпи до кмета, но преди да заговори, Евин Фингар изведнъж изписка:
— Той ще полудее и ще умре! Според преданията мъжете, които преливат Силата, полудяват и после чезнат от болест и загиват. Само жени могат да се докоснат до нея. Той не го ли знае?
— Ти да мълчиш, сополанко! — изръмжа Кен и размаха юмрук пред лицето му. — Дръж се прилично и остави тези неща на възрастните. Пръждосвай се веднага оттук!
— По-спокойно, Кен — сряза го Трам. — Момчето просто е любопитно. Не се дръж глупаво.
— Дръж се подобаващо за възрастта си — добави Бран. — И запомни най-после, че си член на Селския съвет.
Кен се навъси и каза ядосано:
— Знаете много добре за какви жени говори той. А вие престанете да ми се мръщите, Люхан и Кроуи. Това е почтено село. Не ни стига този Фейн да ни приказва за Лъжедракони, използващи Силата, ами сега и този обладан от Дракона глупав хлапак ще ми намесва и Айез Седай. За някои неща просто не бива да се говори и хич не ме интересува, че ще оставите онзи глупак, веселчуна, да ни плещи опасните си приказки. Тези работи нито са редни, нито са прилични.
— Не съм виждал, нито чувал или помирисвал нещо, за което не може да се говори — отвърна Трам, но Фейн още не беше свършил.
— Айез Седай вече са се намесили в тези неща — заговори отново амбулантът. — Част от тях са тръгнали на юг от Тар Валон. Щом той може да владее Силата, никой освен Айез Седай не може да го надвие, въпреки всички битки, които се водят, нито пък да се оправи с него, след като бъде надвит. Стига да бъде надвит, разбира се.
Някой сред тълпата простена на глас и този път дори Трам и Бран се спогледаха разтревожено. Хората се скупчиха на малки групички и някои от присъстващите се загърнаха зиморничаво в наметалата си, въпреки че вятърът беше поутихнал.
— Разбира се, че ще бъде надвит — извика някой сред тълпата.
— Най-накрая винаги ги надвиват, Лъжедраконите.
— Трябва да го надвият, нали така?
— Ами ако не го надвият?
Трам най-после успя да каже нещо в ухото на кмета и Бран надигна глас:
— Слушайте ме сега всички. Замълчете и ме чуйте! — Виковете отново заглъхнаха в глухо мърморене. — Всичко това минава границите на обичайните новини от външния свят. Трябва да бъде обсъдено от Селския съвет. Господин Фейн, ако ни последвате вътре в хана, бихме искали да ви поразпитаме.
— Една хубава халба с горещо вино точно сега няма да ми дойде никак зле — отвърна ухилено амбулантът, скочи от капрата на фургона, изтри ръце в дрехата си и с усмивка оправи гънките на наметалото си. — Ако обичате, погрижете са за конете ми.
— Оставете го да каже какво има още за разправяне! — надигнаха се сърдити гласове сред множеството.
— Не може така да го отвеждате! Жена ми ме прати да й купя куки за плетене! — викна Уит Конгар.
— Ние също имаме право да му зададем въпроси — извика някой от ладиите редици. — Аз…
Тихо! — изрева кметът и народът се стъписа. — След като Съветът го разпита, господин Фейн ще се върне тук да отговори на всичките ви въпроси. И да ви продаде колкото искате гърнета и куки. Хю! Тад! Приберете в конюшнята впряга на господин Фейн!
Трам и Бран пристъпиха от двете страни на амбуланта, останалите от Съвета се сбраха плътно зад тях и цялата група се изсипа в хана „Виноструй“, затваряйки плътно яката врата под носовете на първите от тълпата, които се опитаха да нахлуят заедно с тях. Тропането по вратата предизвика единствено вика на кмета отвътре:
— Разотивайте се по домовете си!
Ранд приседна на древната каменна основа пред портата на хана, придърпа наметалото около себе си и се загледа в залостената врата. Геалдан. Тар Валон. Самите имена звучаха странно и възбуждащо. Това бяха места, които му бяха известни единствено от вестите, донасяни от амбулантите, и от приказките на търговците. Айез Седай, войни, Лъжедракони. За тези неща се говореше в историите, разказвани късно през нощта, пред огнището, на запалената единствена свещ, хвърляща причудливи сенки по стената, докато вятърът блъска кепенците. Изобщо, той би предпочел да си има работа със зимни фъртуни и вълци. И все пак да живееш извън Две реки беше като да попаднеш сред приказка, разказвана от веселчун. Приключение. Дълго, безкрайно приключение. Цял живот приключения.