Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

С голямо настървение Фенимър Туинсън се зае да следва социална психология със специализация по психиатрия. Неговата дипломна работа от университета, под заглавие „Структурно-типологичен анализ на характерните мотивации, кулминации и развръзки в световната литература“, сега прерастна в дисертация на тема „Видове потребности и чувства и корелативно-структурен анализ на психозите, психопатиите и неврозите“. След защитата, книгата му се отпечата и се преведе на няколко езика. Получи цели купища рецензии и вагони писма от почитатели и почитателки, поради което трябваше незабавно да се скрие в друг щат, защото иначе работата ставаше невъзможна. Името му стана легенда — минаваше за един от най-крупните неофройдисти и маркузеанци6 в Щатите. Но Фенимър Туинсън не можеше да не подложи теорията си на проверка. Наблюденията на писателите бяха богата основа, но за науката това не бе достатъчно.

Започна психиатрична практика. Изведнъж пожъна грамаден успех, но скоро разбра, че трябва да бръкне още по-надълбоко. Неговите „Лечебни резервати за свободни мъже и жени“ почти опразниха лудниците, но възникна нещо неочаквано — излекуваните манкираха и не желаеха да стават „нормални“, с всичките обязаности на граждани и семейни… Образуваха се цели колонии на избягали „нормални“ и техните водачи — излекуваните луди, които тръгнаха да търсят своето царство дълбоко из джунглите на Южна Америка. Доктор Фенимър Туинсън бе напипал някакъв главен изключвател на цензурата в психиката на цивилизования човек и с това не извърши никаква услуга на технотронното общество. Нещо повече, той не беше довършил своето цялостно изследване на човешката личност и сега къртовски трябваше да работи за освобождаването и на останалите душевно болни, у които беше блокирана потребността от творчество или свобода на индивидуалната изява. Оказа се, че блокиращите механизми на цивилизацията не са насочени само към органните потребности, но и към всички действителни духовни потребности.

Работата на Туинсън, по своята желязна логика, трябваше неминуемо да го доведе до въоръжена борба. Другите мислители, без да са психиатри и психолози, почти винаги са стигали все до този крайъгълен камък: да се ликвидират програмиращите режими. Фенимър обаче разбираше същността на задачата.

Третият, крупен труд на великия психиатър, бе със заглавие: „Неклинични и клинични форми на психопатологията и тяхната детерминираност от мирогледните типове доминанти“. Фенимър Туинсън от малък бе на нож с всички проповедници и философи и сега вече му се беше удал случай да се разправи и с тях. Той завърши и трета категория науки: история на философията, религията и идеологиите, след което обобщи изводите си в монографията: „Типологично-структурни корелации между основните идеофикси на човечеството и соматичните и несоматичните заболявания“. Веднага след това започна практика на широк фронт, основа „Психиатричен съюз на идеотерапията“ и проведе двугодишни изследвания и експерименти в неклинична обстановка, като се надяваше да хване болестта в началния период на нейното генериране. В статията си „Психопатологични генератори и законодателство“ Фенимър Туинсън изказа редица всеизвестни истини, но ги обвърза не само с негативния личностен аспект на последствията, а и с огромните загуби за обществото и държавата. Той си позволи да завърши статията с горчивата констатация, че „може би комунистите по-добре ще проведат в своята държава подобни реформи, защото те имат монопол върху идеологията и индустрията — стига да могат да разберат социално-психологическата и икономическата ефективност на тези реформи“. Той споменаваше, че пълната ликвидация на църквата не била ни най-малко основната грешка на болшевиките, а напротив — база за едно здраво общество. „Ако имаше зад желязната завеса достатъчно интелигентни ръководители — пишеше той в статията си — да проумеят кои са реалните природни и духовни потребности на човека и да създадат условия те да бъдат задоволявани, комунизмът положително щеше да постигне своите глобални амбиции. У нас обаче такива коренни реформи по същество са невъзможни“. Тази статия бе лебедовата песен на Фенимър Туинсън на бойното поле на науката. Дадоха му да разбере, че той „трябва да си затваря човката“ и да прекъсне връзките си с всички останали психиатрии, както и с неговата собствена, като започнаха да го следят дали няма някакви връзки с компартията и съветската идеологическа диверсия. Обществото, наречено „Психиатрически съюз за идеотерапия“ бе закрито.