Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
Една врата пред него започна да се отваря с най-прекрасната бавност, която е способно да възприеме съзнанието на свръхчовека. Оттам започна да излиза — бледна като стената зад Нея — най-пленителната жена на Европа, Азия и Америка; възпитаничката и най-добрата певица на колежа към църквата „Санкта Чечилия на Иисус Великолепния“, току-що защитила с пълен отличен дисертация по теория и естетика на изящните изкуства; наследница на най-древен патрициански, кардиналски и аристократичен род — Вероника-Лучия Ломбарди.
— Сеньоре! — изтръгна се една кадифяна спазма от гърдите й.
Хайнрих Ендерберг Аарон Безпогрешният включи на пълна мощност всичките резерви на своята титанична воля, за да не я прегърне. Той не можеше да си даде ясна сметка дали стонът на италианката и нейните неизказано предани очи в момента се бяха обърнали лично към него или към нейния Сеньор на небето…
Само след миг жената, която му беше определена от небето и ада, падна в безсъзнание на пода.
Първият съветник Клаудио Ариени излезе бързо в салона.
— Доктор Фенимър Туинсън! — каза той повелително.
6. Джемини5
Проф. д-р Фенимър Туинсън беше подвижен човек. Нямаше нито едно кътче на света, където той да не беше надниквал. Удивителната магия на Познанието и Общуването — на прословутата Информация и Контактите — го гонеше като бясна винаги на път, всякога към нови простори на мисълта и делото.
Още когато беше на шест месеца, майка му започна да му води доволно странен дневник. Малко по-късно, цяла колегия от учени — психолози, психиатри, педагози — започна денонощно да дежури около „малкия живак“ със своите апарати и магнетофони, защото Фени изведнъж беше започнал да говори на няколко познати и непознати езика. Анализът на записите водеше до най-объркващи изводи, основани на пределната яснота на някои съвременни фрази и на цели речи, примесени с отломки от средновековни и най-древни наречия. Последните се реставрираха с най-голямо старание от специалистите и моментално се публикуваха в психологическите и филологическите циклостилки. Работните хипотези бяха най-различни: от размразяване на генетична памет до спомени от преражданията. Не липсваха и учени-петдесятници, които виждаха в детето-чудо „новото откровение на Духа“ и „тържеството на Огнените Езици“.По-късно, когато проучваше религиите и сектите, Фенимър Туинсън се сприятели много с тази многобройна по света църква, която ту го удивляваше със своите явни чудеса, ту го разсмиваше неудържимо, когато някой брат получаваше дарбата на общо молитвено събрание да се моли като „някой си светия Джакомо Казанова“ или като парен локомотив…Както и да е, но повечето петдесетници по цяла Америка сега виждаха над него — почти във всяка община имаше поне по един брат, „вярващ с дарби“, — да летят бели гълъби и да светят бели звезди; защото над обикновените хора, по правило, имало дяволи, змии и черни звезди… Учените едва можаха да изтръгнат малкия от ръцете на вдъхновените чада на истината, които съзираха в брат Туинсън бъдещия водач на праведниците от петдесетия ден, продължителят на делото на ап. Павел и Ян Амос Коменски.
Обаче съвременните и древните изказвания на самия Фенимър разтревожиха родителите му не на шега. Учените бяха на същото мнение — и когато един ден момчето започна да вика на чист американски някакви нелепици относно „скверността на дрехите“ като „творение на Лукавия“ и почна при всеки удобен случай да се разсъблича, родителите му се подписаха и той бе вкаран в психиатрия. Борбата му с дрехите датираше още от пеленаческа възраст, но до този момент още никой не й бе отдавал толкова сериозно значение.
В психо-неврологичното отделение, където бе настанен Фени, имаше още един рядък случай като неговия. Това беше едно момиченце от Швеция. То въобще не допускаше да го облекат или когато го обличаха заспало, то машинално се разсъбличаше, без да се събужда. Майката на нещастната Нунгрен плачеше денонощно и беше станала на вейка. Всички лекари бяха дигнали ръце от детето и още не смееха да почват с лекарства и шокове, защото Нунгрен беше само на три годинки.
В тази ужасна обстановка за душевното развитие на Фени и Нунгрен, най-после се намери един психиатър, който пое на себе си отговорността и пусна момченцето и момиченцето да си играят заедно в едно специално заградено място на парка. Фенимър се нахвърляше с нокти и зъби на всеки, който искаше да го прибере, но чичко Дениъл той беззаветно обичаше и за него беше готов даже…да се облече. Този крупен успех на Дениъл Паркинсън по-късно можа да се прехвърли и в лечението на Нунгрен. Нуни не се бореше, когато искаше да я облекат, а просто веднага заспиваше. По едно време мислеха, че нейният „психологически ексхибиционизъм“ е съчетан със сънна болест.
5
Зодия „Близнаци“