Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
„Вътрешно?“
„Да. Ние разчитаме на мирната цивилизация всъщност много повече, отколкото на природните и военните ексцесии. Религията, Моралът, Общественото мнение, Индустрията, Пазарите, Битът, Масовите изкуства проливат денонощно и целокупно много повече външна и вътрешна кръв, отколкото някаква си война. Пък даже и всички войни досега, взети заедно, не могат да се хванат и на малкото пръстче на религията и цивилизацията по продукция на разединена енергия. Законът, Приумиците и Машината вършат много по-добра работа от войната. Най-вече нравственият закон, който създаваме във всяка религия и идеология, веднага след като си разчистим сметката с нейния създател. Това е шперцът — това е «забраненият плод» от «дървото за познаване на доброто и злото». Успееш ли да прокараш нравствен закон, като използваш и коригираш думите на врага, ти си победил вече. Тогава пускай всички други змии. Първа обаче винаги е черната със синьото по гърба.“
— Аз сега проучвам оная на жълтите пръстени. Разбрах, че нейната цел е да създава хипокинезис — чрез бита и транспорта; хипомнемия — чрез печата; хипологизис — чрез електронно-изчислителната техника; хиповиталис и преждевременно остаряване и смърт — чрез хранително-вкусовата промишленост; хипоаудия и акустически стрес — чрез радиото и шума; хиповизия — чрез телевизията; психиатрични и органични поражения — с насилственото отнемане на законното индивидуално пространство чрез морала и домостроителството; белодробни заболявания — чрез генерирането на прах и пр. и пр. Въобще, нашата наука има за главна цел да продуцира разединена психическа енергия чрез създаване на правила и вещи-патерици, които да изземват функциите на действуващите и латентните човешки органи.
„Да, но ти проучи по-основно синята. Тя е специализирана да отнема свободата чрез фабрикуване на фикс-идеи. Тя изработва чувството за вина пред определена нормативна система, била тя религия, идеология или обществен морал. При всяко отнемане на свободата се спукват стотици хиляди капиляри, загиват милиони клетки! Тялото на човека е бойно поле с безчислени мъртъвци — ежедневно, ежечасно, ежеминутно! Тази, всъщност, най-страшна и повсеместна война, ръководена от Седемте Змии, поражда вътрешното отчаяние, злобата, алчността, отмъстителността, похотта, унинието, съперничеството, ревността, насилието, лакомията, лъжата. Ето къде се разбалансира единната енергия! Повтарям обаче, запомни веднъж завинаги: най- първо — черната усойница със синия гръб! Дори царицата на змийския спектър — самата Черна Кобра — не може да се разгърне въобще, ако не пусне първо синята усойница. Като обясниш на туземното население кое е праведно и кое — грешно, вече можеш да си спокоен. Започва идейно- нравствената кибернетична комедия. Черната кобра намесва своята груба полиция само там, където някой не е повярвал. Всичко друго играе и на сцената, и зад кулисите — в своя най-интимен живот — тъкмо оная пиеса,която ти си съчинил. За съжаление, има един неприятен закон, който хваща и нас: всеки вид змия да се явява на хората пред някоя важна акция на Черната Дупка. Добре че масите не разбират от космическа семиотика. И така — пуснеш ли синята усойница с черния корем — гледай си кефа. Всичко вече си тръгва само. Успееш ли да пипнеш веднъж центъра на ценностната ориентация и второсигналната цензура — можеш да си дадеш отпуска няколко века. Тогава вече се отдай без никакъв страх на Удоволствие и Игра.“
„Минавам в атака“ — бяха последните думи на Аарон Безпогрешния — или проф. д-р Клаудио Ариени, първият съветник на някакъв си нищо и никакъв министър на културата… Връзката му с Великия Неизвестен изведнъж се прекъсна и настъпи огромна и безначална тишина. В тази зала все така нямаше никой. Ако той, в този момент, беше погледнал в другите салони, щеше да види как хората се движат, мислят и говорят безкрайно бавно. В трескавата честота на неговия духовен живот не веднъж му се беше случвало да наблюдава големия театър на човечеството като един нелеп филм, пуснат от някого на възможно най-бавните обороти. От стените на празната зала, в този най-важен момент на живота му, го гледаха като живи голите ангели и девици на Франсуа Леоне, плуващи сред своите толкова различни един от друг сънища и космоси.