Последните дни на Картаген
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ев Фурнаджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последните дни на Картаген». Краткое содержание книги:
— Но как ще излезем? — неуверено попита Сидон. — Крепостта сигурно се охранява.
— Познавам цялата околност много добре и съм сигурен, че всичко ще завърши добре. Само да дойде нощта…
Внезапно вниманието им бе привлечено от необичайно движение и шум на борда на закотвената трирема.
— Охо! — промълви Тала, загледан внимателно в кораба. — Те май искат да свалят на брега целия си екипаж. Ако е така, много добре!
— Какво му е доброто? — учудено попита Сидон. — Аз не бих казал същото. Сигурно се събират да ни премахнат по-бързо.
— Хм — неуверено възрази Тала. — Не знам! А що се касае до триремата, тя би могла да ни бъде много по-полезна. Ако не намерим друг изход, ще трябва да се опитаме да я превземем и така да напуснем този негостоприемен бряг.
Остатъкът от деня мина сравнително спокойно. Макар и подкрепен от екипажа на триремата, гарнизонът на крепостта не предприе нищо решително срещу обсадените, разчитайки явно да ги умори чрез глад.
Едва когато слънцето се скри зад играещата морска повърхност, Сидон качи заедно с другарите си всичките въжета горе на терасата и с трескава бързина започна да ги връзва — едно за друго.
Нощта бе метнала вече черното си покривало върху хоризонта, когато работата бе почти на привършване. Навсякъде цареше мъртва тишина. Сякаш из/целия остров нямаше живо същество. Дори природата изглеждаше като заспала.
— Аз и моите войници ще се спуснем първи — каза Тала, давайки знак да започнат спускането. — Трябва да се уверя, че на пътеката, на която ще излезем и която трябва да ни отведе до крепостната стена, няма стражи. Ти, Сидон, заедно с Фулвия и Хирам ще се спуснеш след нас. Не забравяй да вземеш със себе си няколко въжета. Сигурно ще ни бъдат нужни. Хайде сега на работа.
Импровизираната стълба беше закрепена за тежкия катапулт и обсадените започнаха да се спускат. Все още слабият Хирам бе подкрепян от двама нумидийци.
Като стигнаха до малкото бастионче, опиращо в крепостната стена, бегълците въздъхнаха облекчено.
— Пътят е свободен! — каза Тала, като привързваше донесеното от Сидон въже за един от зъбците на бастиона. След няколко минути страшната крепост беше далеч: затворниците бяха избавени.
XII. ЗАВРЪЩАНЕ В КАРТАГЕН
Беше превалила полунощ, когато спасилите се след дълго лутане из гората, заобикаляща крепостта, видяха брега.
— Е — каза Тала, — половината от работата ни е свършена. Сега остава само да вземем триремата. Това няма да е много мъчно, тъй като по-голямата част от екипажа й вече е в крепостта, а военните кораби и без друго нямат много хора. Но за това ни трябва лодка.
— Да, вярно — забеляза Сидон, — изглежда, че лодката, с която беше изпратено подкреплението срещу нас, е закарана обратно на триремата.
— Тогава ще направим така — каза Тала след кратко замисляне. — Аз и моите войници плуваме доста добре, пък и разстоянието до кораба не е толкова голямо. Хирам, Фулвия и няколко нумидийци ще останат тук, а ние трябва по някакъв начин да превземем триремата. След това ще пратим лодка.
Този план бе приет единодушно и след няколко минути плувците тихо и равномерно цепеха ленивите вълни към силуета на чернеещия наблизо кораб.
Изкусен и силен плувец, Сидон още от началото изпревари другарите си и беше до кораба, докато те бяха едва на средата.
Плувайки безшумно около триремата, той скоро намери един от висящите синджири и предпазливо започна да се катери към палубата.
— „Бих принесъл най-скъпата жертва, която Мелкарт е получавал, ако знаех дали горе са поставени стражи“ — мислеше си старият кормчия. Едва прехвърли крака през оградата на кувертата, когато една желязна ръка го стисна за гърлото и над самото му ухо прозвуча силен глас: „Всички горе: измяна!“
Нападението бе така неочаквано и бързо, че Сидон нямаше време да извади дори меча си. За щастие в този момент се показа Тала, който с един скок се намери на палубата. Като видя новия неприятел и зад него още една глава, морякът пусна посъвзелия се Сидон и със силни викове се завтече навътре към кораба.
— Помощ! Предадени сме! — Веднага след това се явиха десетина сънени и полуоблечени роби. Едни от тях бяха взели само мечовете си, други — само щитовете. В началото те се опитаха да хванат неканените гости, но когато върху кувертата наскачаха здрави и добре въоръжени нумидийци, хвърлиха мечовете си и безропотно се оставиха да ги вържат.
После за Хирам бе пратена лодка и не след дълго той, Фулвия и останалите войници бяха при другарите си.