Последните дни на Картаген
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ев Фурнаджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последните дни на Картаген». Краткое содержание книги:
Хирам се събуди.
— Какво има? Кой сте? — попита той още сънен, — Защо сте дошли?
— Това са другари — тихо отвърна Сидон, — нима ти не чакаше своето спасение?
Хирам с един скок се изправи и учудено започна да търка очи.
— Сидон, ти? Ти? — извика той най-сетне. — И ти, Тала, мой стари съратнико? Как сте попаднали тук? А къде е Офит? Фулвия?
— Фулвия е тук, заедно с нас, господарю — смутено отвърна Сидон.
— А Офит? Какво е станало с нея?
— Всичко, което мога да ви кажа за нея е, че е жива. Но за това после. Сега трябва да бързаме да се махнем оттук.
Тала се обърна към вратата и нададе силен вик.
— Те са избягали! Подлеци!
Наистина: нямаше ги нито комендантът, нито стражата. Възползувайки се от това, че вниманието е насочено изцяло към пленника, комендантът незабелязано беше развързал другаря си по участ и тихо се бяха измъкнали.
С лошо предчувствие Сидон се спусна към вратата и бързо отскочи назад — тя беше здраво заключена отвън.
Освободителите на Хирам от собствено нехайство бяха станали затворници.
— Значи заключиха тази врата — промърмори Тала замислено. — Но … — продължи той гласно, обръщайки се към Сидон — вземи Хирам на ръце и върви след мен. — И той хлътна в някаква като по чудо появила се дупка.
След това преминаха през широк пуст коридор. Като пазеха гробна тишина, те тръгнаха към стаята на коменданта, откъдето единствено можеше да се излезе на свобода.
По пътя им не се изпречи никой, но когато Тала, който вървеше пръв, се опита да отвори вратата на стаята, през която бяха влезли, тя не помръдна: беше здраво заключена и въпреки всички усилия на здравите нумидийци, си оставаше залостена.
— Значи все пак сме пленници! — процеди през зъби Сидон.
В това време Тала замислено гледаше пред себе си. Изведнъж той каза с решителен глас:
— След мен! Ако не можем да се спасим, то поне можем да умрем както искаме. — И тръгна с бързи крачки към една тясна винтообразна каменна стълба, водеща някъде нагоре.
— Тази стълба води към една от кулите на крепостта — отвърна той на въпроса на Сидон, — най-високата от целия форт. Там ще можем да се задържим по-дълго време.
В този миг се разнесе силен шум от стъпки, викове и тракане на оръжие.
— Бързо след мен! — извика Тала. — Не губете време, ако не искате да ви избият тук. На втория етаж има склад с оръжие: вземете си каквото ни трябва и на кулата.
Малката бронзова вратичка, зад която бяха стълбите, за миг беше избита и отрядът бързешком се заизкачва нагоре. След малко всички влязоха в зала, цялата окичена с оръжие — от най-простия нож до тетивата на крепостния катапулт.
— Всеки да си вземе оръжие! — каза Тала. — И живо на площадката. Сега всяка минута е скъпа!
XI. НА КРЕПОСТНАТА КУЛА
Кулата, в която се бяха скрили така невнимателно оставилите се да ги хванат бегълци, заемаше централно място в крепостта и благодарение на огромната си височина се извисяваше над останалите четири кули, разположени по ъглите на форта. На широката петоъгълна площадка надулата стоеше голям здрав катапулт. В ръцете на изкусен стрелец това могъщо метателно оръдие можеше да свърши почти същата работа като топа. Благодарение на него отрядът, скрит зад масивните каменни стени, спокойно можеше да издържи натиска на петорно по-силен противник.
Каменните ядра, систематично хвърляни върху неприятеля, вършеха работата си така добре, че около тях се образуваха купчини безформено месо. Като видя оръдието, Тала весело извика:
— Охо! С това ще създадем много неприятности на милия комендант, който е бил толкова любезен, че е оставил най-добрия си катапулт именно на тази кула. Но знае ли някой да стреля с него?
— Да. Струва ми се, че знам — сериозно отвърна Сидон, — и още сега ще им докажа, че не съм само морски търговец.
— Прекрасно! — отговори Тала. — Но по-напред Хирам трябва да се занесе на закрито място, защото тук скоро ще завали каменен дъжд.
Сидон заповяда на двама нумидийци да занесат Хирам в една от стаите на горния етаж и единият от тях веднага да се върне. Едва се скриха двамата, един грамаден квадратен камък, хвърлен от катапулта на някоя от съседните кули, със страшна сила се удари в един от зъбците на кулата, та го разруши до основа.
— Е, Тала — започна Сидон, но в същия миг го прекъсна силен глас: „Предай се!“ — викаше снажен войник от една от кулите.
— Невъзможно е да се защитавате. Предайте се или сте загинали.
— Този много бързо погребва хората — иронично каза Сидон. — А сега трябва и ние да им отговорим.