Последните дни на Картаген
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ев Фурнаджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последните дни на Картаген». Краткое содержание книги:
— Но толкоз по-добре за теб — възрази Фулвия. — Да, той е продажен. Да, той служи на тези, които му плащат повече, или, по-право, предава онези, които са му платили по-малко. И ако ти му платиш, добре, ще бъде с теб.
— О! — извика Хирам. — Само да спаси Офит, ще му дам половината си състояние.
— А аз от своя страна — каза Сидон, който присъствуваше на разговора — се заклевам в най-скоро време да му дам един хубав удар с меча.
— За всичко това трябва да бързате — намеси се Тала. — Римляните не спят. Никак няма да се учудя, ако след няколко часа видя бързоходните им кораби в пристанището на Картаген. А Републиката съвсем не е защитена.
— Богове! — извика Хирам развълнувано. — Нима съдбата иска точно сега да напусна отечеството си. Само при мисълта за това кръвта ми кипва.
— А какво мислиш да правиш? — насмешливо го попита Тала. — Или мислиш да идеш в Съвета на сто и четиримата и да им се предложиш? На същите тези търговци, които те прокудиха от родината ти? И за какво? Само за това, че ти заедно с великия Анибал се сражава срещу римляните за свободата, славата и величието на Картаген?
— Да, но сега на карта е сложено съществуването на моята родина — възрази с развълнуван глас Хирам.
— Твоята родина? Аз не бих пожертвувал нито капка заради нея. Нима тя не беше неблагодарна и страхлива в последните години? Нима Картаген не предаде на римляните своя герой, своя най-добър син и своята гордост — Анибал? Нима той, подчинявайки се на римляните, не се отрече от него, оставил го безпомощен лице в лице срещу враговете? Нали най-сетне благодарение на това приятелство Анибал, за да не се предаде жив и да стане роб, не се уби сам? Умря, както живя: геройски. Не! Проклятие виси вече над Картаген.
Хирам мълчаливо слушаше речта на Тала. По лицето му пробягваха сенки, в очите му гореше мрачен огън, а гърдите му тежко и нервно се повдигаха.
— Кога мислиш, че ще бъда напълно здрав, Тала? — попита той след кратко мълчание.
Тала повдигна рамене.
— След десет-дванайсет дни, и то ако всичко върви добре, както досега отговори Тала.
— Дълго, мъчително дълго! — промърмори Хирам. — А не знаеш ли дали войната е формално обявена? — високо попита той.
— Не знам със сигурност. Но и така да е, това съвсем не променя, положението. Не забравяй стария и кръвожаден леопард Месинис! Знаеш как страстно ненавижда Картаген. И още повече сега, когато той е унищожил последните му сили, не вярвам, че ще стои със скръстени ръце. Ще видиш, че преди да са се показали на хоризонта мачтите на римските кораби, този звяр ще бъде тук. И тогава — нещастие за Картаген!
— Да, вярно. Прав си. Но това са все причини да отида на помощ на отечеството си.
— Където ще те посрещнат с разтворени обятия, докато имат нужда от теб, а после ще те пратят пак там, откъдето пристигна преди няколко дни.
Кратко почукване прекъсна разговора. На прага, иронично усмихнат, стоеше Фегор.
Всички останаха като приковани.
— Ти? Тук? — попита уплашено Фулвия.
— Как научи, че сме в тази къща? Фегор се усмихна и каза с притворени очи:
— О! Това беше така трудно, така ужасно мъчно. Трябваше да се трудя да те следя, когато ти излезе от дома, да не те изгубвам от очи и най-после да науча къщата, в която се скри. Всъщност последното не представляваше за мен трудност, понеже не за пръв път влизам в нея.
— Но да не бъде за последен — пресече го Хирам и кимна с глава: веднага няколко войници се изправиха с голи мечове до вратата. По този начин пътят за отстъпление на шпионина бе пресечен.
Фегор забеляза, че последните чакат само знак да се нахвърлят върху него, но това изобщо не го обезкуражи.
— Хм! — започна той със спокоен и насмешлив тон. — Дойдох при вас с най-приятелски намерения, а вие да ме посрещате така. Изглежда, всичко решавате предварително.
— Да, когато въпросът се отнася до хора с приятелски намерения като твоите! — презрително му отвърна Сидон.
— А нима ти ги знаеш? — без да се обръща, попита Фегор. — Пък и какво може да пречи на нашата дружба?
— Наистина! — каза сериозно Хирам. — Дружбата на един професионален предател е доста ценна…
— О, богове! — извика Фегор, като вдигна нагоре ръце, — всеки прави това, което може, нали? Някои като теб са родени моряци и им е съдено да изчезнат в някое блато. Други от самата съдба са обречени да бъдат войници и да си разбият медната глава в някой щит, а аз съм бил роден шпионин. Дали е по-добро, или по-лошо — това знаят боговете, ако изобщо знаят нещо. И после — защо това презрение към моята професия? Кълна се, че тя с нищо не е по-лоша от вашата: дори е много по-опасна. Аз съм винаги открит за неприятелите си, докато вие имате време за почивка и спокойствие.