Последните дни на Картаген
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ев Фурнаджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последните дни на Картаген». Краткое содержание книги:
С тези думи той взе най-близкото от сложените до катапулта ядра, нагласи го в гърлото на оръдието и внимателно се премери.
— Ето ти нашия отговор! — Ядрото със свистене проряза въздуха, очертавайки красива парабола, и вместо зъбеца на кулата, от която се говореше, се показа голямо зеещо отверстие, вдигнаха се облаци прахоляк и се чуха яростни човешки гласове.
Рой стрели, повечето от които горящи, се посипаха върху терасата. Но последната беше изградена само от камък и това оръжие бе за нея съвършено безвредно.
Насочил още от първия удар вярно оръдието, Сидон продължаваше да обстрелва кулата, заета от неприятеля, и разрушаваше един след друг пазещите площадката зъбци.
След половинчасова размяна на каменни блокове войниците на коменданта се принудиха да напуснат разбитата си крепост.
В това време Тала, който бе изчезнал за няколко минути, се обърна към нищо незабелязващия кормчия и каза със загрижен глас:
— Разбиват Долу вратата и не вярвам, че ще издържи дълго. Във всеки случай нумидийците са готови и чакат. Те ще са достатъчни, защото стълбата е тясна и по нея не могат да се качват повече от двама души.
Убеден, че на терасата всичко е наред, Тала отново слезе долу и отиде в залата, която служеше за оръжеен арсенал. Там се спря право пред стената, на която бяха окачени тетивите за катапултите и други оръжия. След като пробва няколко пъти здравината им и ги преброи, той каза полугласно: „Да!… Ако успеем да се задържим до довечера невредими, тези неща могат да ни свършат добра работа. А сега едва се зазорява!“
Внезапно под краката му се разнесе тежък грохот, заглушаващ дори рева на морето. Веднага след това влезе запъхтян войник.
— Господарю! — извика той. — Вратата е разбита.
— Е, и какво? — спокойно попита Тала. — Мисля, че моите нумидийци са там, нали? — При тези думи той откачи от стената едно тежко дълго копие и след няколко минути се намери до стълбата, върху която се водеше ожесточен бой.
— По-смело, другари — извика той към войниците си. — Щастието ни закриля. Една от кулите вече е разбита на парчета от нашия катапулт. Нейната участ скоро ще последват и другите. Дръжте се здраво. Помнете, че от вашата храброст и мъжество зависи спасението на всинца ни.
Но послушните и верни нумидийци не се нуждаеха от поощрение. Наредени по двама на всяко стъпало, с широки щитове и дълги мечове, те сипеха удари с мълниеносна бързина навред, оставайки незасегнати под щитовете си.
Разярени от упоритата съпротива на малкия отряд, крепостните защитници, повече от сто и петдесет души, събрани в коридора, на няколко пъти обграждаха непристъпната стълба и всякога се оттегляха с големи жертви. Усилията им се разбиваха в железните гърди на Таловите нумидийци като вълни в скала.
След още няколко безполезни атаки измежду обсаждащите излезе млад воин с цел да преговаря.
— Предайте се! — извика той. — Комендантът обещава на всички ви живота, ако сложите оръжието и се предадете.
— Значи се смятате за победители? — иронично попита Тала.
— Ако не се подчините веднага — продължи парламентгьорът, давайки си вид, че не е чул забележката на Тала, — тогава по заповед на нашия господар, коменданта на тази крепост, стълбата, върху която се намирате сега, ще бъде разрушена с таран и всяка възможност да се спасите ще бъде погребана!
— Е, това още не се знае! — обади се някой отгоре.
— И така, вие не сте съгласни? — попита ядосано войникът.
— Поне засега не сме разположени Да направим това — каза Тала насмешливо, — можете да го предадете на вашия комендант.
В този момент в коридора се показа блестящата медна глава на тарана, блъскан от няколко десетки космати ръце, и няколко минути по-късно тежък удар разруши част от стълбата и вдигна цял стълб от прах и каменни парчета.
— Горе! — заповяда Тала. — Нека разрушат стълбата! Тогава сами ще направят терасата непристъпна.
Все още под защитата на щитовете си, нумидийците бавно се заизкачваха нагоре.
Ударите от тарана се сипеха един след друг, докато масивната стълба не издържа и рухна с грохот, отрязвайки изцяло пътя на Сидон и другарите му.
През това време Тала заедно с войниците си беше на терасата, където Сидон продължаваше да се занимава с катапулта, насочен вече към третата ъглова кула.
— Какъв е този шум долу? — попита той Тала, щом го видя. Той му разправи всичко и при всяка дума лицето на Сидон се мръщеше все повече и повече.
— Те са разбили стълбата? — извика той. — Значи сме затворени окончателно!
— Съвсем не — отговори Тала, — помислих за това преди още на тях да им дойде мисълта да разбият стълбата. В залата на втория етаж има много въжета, които отлично могат да ни заместят стълбата. Трябва само да се задържим до вечерта.