Последните дни на Картаген
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ев Фурнаджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последните дни на Картаген». Краткое содержание книги:
— Стига си бъбрил! — пресече Хирам апологията му за шпионството. — Кажи защо си дошъл?
— Много си груб. Веднага се вижда, че умееш да въртиш само меча. Ида, за да предам, разбира се, някого. Без предателство бих паднал в собствените си очи. Но сега предаденият няма да бъде Хирам, а Герман. И този, който ще заплати, няма да бъде Герман, а Хирам. Надявам се, че последният ще бъде по-щедър от първия.
— Уф! Не мога повече да го търпя! — промърмори Хирам, а после попита високо: — Ще ти бъде ли достатъчен един талант?
— Един талант — извика Фегор. — Кълна се в боговете, не мислех, че си бил такъв изгоден клиент. Ако го знаех по-рано, щях да бъда на служба при теб. Досега за един талант трябваше да работя четири-пет години.
— Значи ще ни помогнеш да намерим и вземем Офит?
— Да! Но при условие че ще ми помогнат всичките ти хора. Теоур се страхува от нападение и е взел всички предпазни мерки.
— Добре замислено — отвърна Хирам. — Ако този път по изключение казваш истината, то всичките ми другари са на твое разположение. Кога мислиш да започнеш?
— За всяка работа най-доброто е, както казва пословицата, да смажем скорпиона, докато лази — отговори Фегор. — Но за нашето дело бързината само би ни навредила. Няма да почнем нито днес, нито утре. Докато тук цари известен ред, каквото и да извършим, би било глупаво. Но ти сигурно си чул вече за злочестината, която иде върху Картаген?
Хирам кимна утвърдително с глава.
— Е, това е! Богове, каква суматоха ще бъде в града съвсем скоро! — продължи с някакво злорадство Фегор. — И тогава колко глупости ще направят хората, които сега се мислят за умни. Сигурен съм, че не само гордият Герман или нежно влюбеният Теоур; но и премъдрият Съвет на сто и четиримата ще стои безпомощен като дете! Тогава именно ще започнем да работим.
— А готвят ли се в града за отбрана? — попита Хирам.
— Да се готвят за отбрана? — иронично каза Фегор. — Няма защо. Картаген е напълно спокоен. Нощес се върнаха посланиците от Рим. Бяха отишли там, за да се оплачат от постоянните нападения на Месинис. Но в Рим им се присмели, казали, че за всичко е виновна самата Република, и дали срещу покровителството си най-унизителни условия. Картаген, разчитайки на милостта на Сената, ги е приел.
— Без съпротива? Без борба? — подскочи Хирам със стиснати юмруци.
— А кой би се съпротивлявал? — спокойно попита Фегор. — Или си забравил, че вече нямаме армия?
— Но имаме флота, която може да оспорва победата на римляните!
— Нашата флота е обезоръжена!
— Как обезоръжена? Какво говориш?
— Да. Съветът обеща, че ще предаде на Рим всичкото оръжие, което се намира у нас. Утре повече от двеста хиляди ризници, мечове, лъкове, катапулти ще бъдат натоварени на нашите кораби и откарани в Рим. А след това ще има война. В това няма никакво съмнение. Но Картаген няма да е вече победител.
Хирам с дива ярост стискаше дръжката на меча си. След кратко мълчание Фегор се извърна към вратата и каза:
— Имам много работа, довиждане. А ти, Хирам, бъди доволен от получените сведения. Гълъбчето ти е живо, тук е, не го грози никаква опасност. После ще решим какво да правим.
Всички бяха като попарени.
Спомниха си годините, когато тяхното отечество се славеше; когато могъщата флота бе господарка на сърдитото Средиземно море, на стълбовете на Херкулес и на водите, миещи тайнствените брегове на мрачния и далечен Запад. Спомниха си и за походите, завършвали всякога с победа, като се мъчеха да си обяснят как тъй Картаген е дошъл до унижението робски да се подчинява на исканията на Рим, под чиито стени до неотдавна стоеше страшната армия на Анибал.
XIV. „KARTHAGO DFLENDA EST“
След уморителната и нещастна втора пуническа война Картаген, доверявайки се на сключения с Рим договор, започна пак своя стар живот. Отново неговите кораби браздяха водите на океаните; отново градът пое колосалната си търговия по четирите краища на света и съкровищата почнаха по стар навик да се трупат в него. Но тези богатства бяха достояние на малцина: на ония, които държаха цялата власт и презираха правата на масите.
„Отците на отечеството“ не се грижеха страната да стане пак могъща и страшна, не се стараеха да организират флота и армия от свои хора. Цялата охрана на града бе предадена изцяло в ръцете на наемна войска. Картаген се крепеше вече само на наемници и минала слава!
А Рим кроеше планове.
Там сякаш във въздуха витаеха думите: „Картаген трябва да умре! Рим ще царува над света!“ И последните години той методично се готвеше за нова борба на живот и смърт.