Последните дни на Картаген

— Стига си бъбрил! — пресече Хирам апологията му за шпионството. — Кажи защо си дошъл?

— Много си груб. Веднага се вижда, че умееш да въртиш само меча. Ида, за да предам, разбира се, някого. Без предателство бих паднал в собствените си очи. Но сега предаденият няма да бъде Хирам, а Герман. И този, който ще заплати, няма да бъде Герман, а Хирам. Надявам се, че последният ще бъде по-щедър от първия.

— Уф! Не мога повече да го търпя! — промърмори Хирам, а после попита високо: — Ще ти бъде ли достатъчен един талант?

— Един талант — извика Фегор. — Кълна се в боговете, не мислех, че си бил такъв изгоден клиент. Ако го знаех по-рано, щях да бъда на служба при теб. Досега за един талант трябваше да работя четири-пет години.

— Значи ще ни помогнеш да намерим и вземем Офит?

— Да! Но при условие че ще ми помогнат всичките ти хора. Теоур се страхува от нападение и е взел всички предпазни мерки.

— Добре замислено — отвърна Хирам. — Ако този път по изключение казваш истината, то всичките ми другари са на твое разположение. Кога мислиш да започнеш?

— За всяка работа най-доброто е, както казва пословицата, да смажем скорпиона, докато лази — отговори Фегор. — Но за нашето дело бързината само би ни навредила. Няма да почнем нито днес, нито утре. Докато тук цари известен ред, каквото и да извършим, би било глупаво. Но ти сигурно си чул вече за злочестината, която иде върху Картаген?

Хирам кимна утвърдително с глава.

— Е, това е! Богове, каква суматоха ще бъде в града съвсем скоро! — продължи с някакво злорадство Фегор. — И тогава колко глупости ще направят хората, които сега се мислят за умни. Сигурен съм, че не само гордият Герман или нежно влюбеният Теоур; но и премъдрият Съвет на сто и четиримата ще стои безпомощен като дете! Тогава именно ще започнем да работим.