Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Такава е сделката.
— И съпругът ще удвои издръжката за детето, като отгоре на това ти брои пет бона?
Харди се чувстваше достатъчно виновен, та да търпи критика и от партньора си.
— Не ме гледай така. Пак леко се отърва. Ще му излезе по-евтино, отколкото ако отиде на съд. Не съм направил нищо неетично. В случая печелят всички.
— Ако ти го вярваш, вярвам го и аз — заяви Фарел. — Просто се опитвам да измисля как и аз да докопам парче от баницата.
— Е, ако искам да бъда честен, не съм сигурен, че го вярвам. Но изглежда това е, с което се занимавам предимно напоследък. Никой не иска да ходи на съд. Излиза прекалено скъпо и отнема много време.
— Шегуваш се. И откога е така? — Фарел стана и отиде до мишената за дартс, откъдето измъкна стреличките на Харди, всичките попаднали в двайсетицата. — Ако не ме лъже паметта, тези скучни процеси са традиционният начин, по който се отсъжда виновен или невинен.
Харди се изсмя — кратко, сухо, безрадостно.
— Ха-ха! Значи аз слагам прът в колелата на правосъдието. Мисля, че точно ти, Уес, най-много от всички би трябвало да храниш съмнения по този въпрос.
Преди няколко години в един процес за убийство, добил голяма публичност, Фарел си бе създал име като адвокат на защитата, извоювайки оправдателна присъда за най-добрия си приятел, който, както се оказа по-късно, беше виновен, та чак смърдеше.
— Мисля също — продължи Харди, — че вместо да разиграваш това шоу на непристойна завист, би трябвало да се възхищаваш на финеса, с който твоят приятел и съдружник е овладял тънкото изкуство да трупа тлъсти приходи за фирмата, а оттам и за теб, без да е необходимо да понася досадата от почасовата работа на хонорар.
Фарел хвърли една стреличка.
— Целият тръпна от страхопочитание.
Харди кимна.
— Така те искам.
Някой почука и вратата се отвори. Ейми Ву се закова на прага със зяпнала уста.
— Партньорите играят дартс — каза тя.
— Сега знаеш защо Филис охранява вратата — рече Харди.
— Издебнах я, докато се махна за малко.
Фарел хвърли.
— Хей, улучих в целта.
Харди и Ву се обърнаха едновременно. Стреличката не се виждаше никаква около центъра на мишената.
— Я потърси по-добре — каза Фарел.
— Вие, момчета, не сте съвсем наред, известно ли ви е? — Ву погледна Харди. — Не знам дали тези неща още ви интересуват, сър, но дойдох да се посъветвам по един случай. Право, сещате ли се?
— Чувал съм за него — отвърна Харди. — Уес може ли да остане?
Ву хвърли унищожителен поглед на Фарел.
— Ако може да отдели време.
— Не може — каза Фарел. Дългът ме зове. Е, добре, шепне ми на ухото. — Той метна последната си стреличка и се отправи към вратата.
Харди затвори шкафа с дартса и заобиколи бюрото си. Хвърли крадешком поглед на Ву, докато минаваше покрай нея. Макар да създаваше илюзия за деловитост и компетентност, той не се оставяше да бъде заблуден. След смъртта на баща й в работата й имаше забележим спад. Беше насъбрала и много отсъствия, наистина прекалено много за човек с нейното положение. Но той вярваше, че ще успее да навакса до края на годината. Минаваше през труден период и това бе обяснимо.
Общо взето, Харди смяташе, че е за предпочитане и далеч по-лесно да се преструва, че всичко е наред, след като на повърхността изглеждаше така. Ву несъмнено имаше вид на нахакана и преуспяла младша съдружничка — носеше косата си късо подстригана над ушите, а облеклото й винаги беше безупречно. Освен това с коефициента си на интелигентност около сто и петдесет Ву можеше да изразходва само половината от капацитета си и пак да помете голяма част от конкуренцията. Или поне на Харди му се искаше да вярва така.
Разбира се, той нямаше намерение да се задълбава в личния й живот. Нито му влизаше в работата, нито му беше в стила. Но все пак й беше шеф и трябваше да е нащрек за нюансите, които можеха да повлияят на продуктивността й.
Ала истинският проблем, и той го знаеше, бе, че и при него имаше нюанси. Проклет да бъде, ако си позволеше да мисли много за тях, но ето че в петък Ву отново не се беше явила на работа — ако отсъствията й продължаха със същия темп, щеше да й бъде трудно да покрие минималната годишна норма от часове на фирмата. Той чувстваше, че трябва да й каже няколко думи. Облегна се назад и скръсти ръце на скута си.
— Искаше да обсъдим някакъв правен въпрос — каза той.
— Да, сър.
— Преди да пристъпим към него, мога ли да ти задам един личен?
Лицето й доби затворено изражение.
— Разбира се.
— Как я караш?
— Чудесно — отвърна автоматично тя.
— Забелязах, че те нямаше в петък.
— Имах среща с клиент същия следобед. Всъщност случаят, за който исках да поговорим.