Сестричките от Елурия
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сестричките от Елурия». Краткое содержание книги:
— Хубавеца много сбърка, дето даде патлаците на вас — заяви най-сетне. — Да ви ги даде, без да ми каже. С какво му се отплатихте? С уиски и тун ли?
— Не е твоя работа — сопна се сестра Мери. — А сега бъди така добър да свалиш златото от врата на този момък, защото ще пратя един от куршумите на онзи мъж в мозъка ти или в жалките останки от него.
— Добре — съгласи се Ралф. — Както пожелаеш, сай.
Отново посегна към момчето и стисна златния медальон в обезобразения си юмрук. Извърши го много бавно; последвалите събития се развиха твърде бързо. Дръпна медальона, скъса верижката и запрати златния талисман напосоки в тъмнината. Едновременно с това заби дългите си криви нокти във врата на Джон Норман и го разкъса.
От гърлото на нещастника изригна силна струя кръв, която в светлината на свещите изглеждаше повече черна, отколкото алена; момчето нададе един-единствен сподавен, бълбукащ крясък. Жените се разпищяха… но не от ужас. Закрещяха, както крещят жените, щом обезумеят от радост. Забравиха зеления, забравиха и Роланд — в момента ги интересуваше единствено живата кръв, която се лееше от гърлото на Джон Норман.
Изпуснаха свещите. Мери захвърли револвера на Роланд. Миг преди светлината да угасне, Стрелецът видя как Ралф драсна и се изгуби в тъмнината (хитрецът сигурно си е рекъл, че друг път ще си вземе уискито и тютюна; сега най-добре да спаси собствения си живот), а сестричките се приведоха, за да уловят колкото се може повече от безценната течност, преди фонтанът да е пресъхнал.
Роланд лежеше в мрака с тръпнещи мускули и разтуптяно сърце и слушаше как харпиите изяждат момчето в съседното легло. Угощението им сякаш нямаше край, но най-сетне свършиха. Отново запалиха свещите и си заминаха с приглушен шепот.
Когато действието на супата най-сетне надви действието на папура, Роланд беше благодарен… и за пръв път, откакто бе дошъл тук, сънува кошмар.
В съня си стои край градската поилка и гледа подпухналия труп във водата, припомняйки си едно изречение в регистъра на злодеянията и приложените наказания: „Зелените отблъснати“, и може би наистина са били отблъснати, но след тях е дошла друга, още по-страшна напаст, наречена „Сестричките от Елурия“. След година може би ще се наричат сестричките от Техуас, или от Камерно, или някое друго затънтено западно село. Отде ли идат с тия камбанки и буболечки… кой знае. Пък и какво значение има?
До сянката му в пенестата вода изплува друг силует. Роланд се мъчи да се обърне и да види човека. Не може — застинал е на място. Една зелена ръка се впива в рамото му и грубо го завърта. Озова се лице в лице с Ралф. Бомбето му е килнато назад, на врата му виси окървавеният медальон на Джон Норман.
— Па-а! — крещи Ралф и устните му се разпъват в ужилена беззъба гримаса. Вдига огромен револвер с изтъркани ръкохватки от сандалово дърво. Отмества петлето…
…Роланд рязко се събуди, разтреперан от глава до пети и плувнал в ледена пот. Погледна към леглото вляво. Беше празно, чаршафът беше спретнато изпънат, възглавницата — напъхана в снежнобяла калъфка. От Джон Норман нямаше и следа. Леглото изглеждаше така, сякаш от години никой не е лежал в него.
Роланд беше останал сам. Боговете да са му на помощ, той бе последният пациент на сестричките от Елурия — тези прелестни, търпеливи милосърдни сестри. Последното живо същество в това кошмарно място, последният с топла кръв във вените си.
Увиснал във въздуха Роланд, сграбчи златния медальон и погледна към дългата редица празни легла оттатък пътеката. След малко извади стрък папур изпод възглавницата и отхапа едно парченце.
Когато Мери се появи със супата петнайсет минути по-късно, той пое паницата, преструвайки се на по-слаб, отколкото се чувстваше. Този път вместо супа му бяха направили каша… но основната съставка несъмнено беше същата.
— Колко добре изглеждаш тази сутрин, саи — отбеляза Голямата сестра. Тя самата изглеждаше добре — лицето и не се размиваше и с нищо не издаваше, че зад него се крие грохнал вампир. Беше вечеряла обилно, храната и беше дала нови сили. При тази мисъл стомахът на Роланд се сви. — Съвсем скоро ще си на крак, гарантирам ти.
— Глупости — кисело промърмори той. — Изправи ме на крака и само след миг ще трябва да ме събираш по пода. Вече се питам дали не слагате нещо в тази храна.
Тя доволно се засмя.
— Ах, тез момчета! Все търсят да оправдаят слабостта си с женски интриги. Как ви е страх от нас, дълбоко в момчешките си сърчица направо умирате от ужас!
— Къде е брат ми? Сънувах, че нощес около леглото му падна голяма суетня, а сега е празно.