Сестричките от Елурия

Вниманието им обаче бе насочено другаде — засега.

— Свали го — каза Мери. Използваше някаква вулгарна разновидност на ниската реч, почти неразбираема за Роланд. — Първо на този, после на другия. Хайде, Ралф.

— А им’те л’иски? — отвърна онзи с по-силен акцент и от Мери. — Им’те ли тун?

— Да, да, колкото си пожелаеш уиски и тютюн, но няма да получиш нищо, докато не махнеш тези ужасни неща! — тросна се тя нетърпеливо. Може би дори изплашено.

Роланд внимателно извърна глава и едва-едва повдигна клепачи.

Пет от шестте сестрички на Елурия се бяха наредили оттатък леглото на Джон Норман и стискаха високо свещите си, за да осветят спящия младеж по-добре. Пламъкът огряваше и собствените им лица, които дълго щяха да преследват и най-смелия в кошмарите му. Сега, в най-черния мрак на нощта, нескривани зад дяволски труфила, бяха такива, каквито са — вековни трупове в пищни одежди.

Сестра Мери стискаше единия от револверите на Роланд. При тази гледка той възненавидя нахалницата до смърт и си обеща да я накара да си плати за дързостта.

Макар и уродливо, в сравнение със сестричките създанието, застанало в долния край на леглото на Джон Норман, изглеждаше почти човешки. Беше зеленокож. Роланд веднага разпозна Ралф. Дълго щеше да помни това бомбе.

Мутантът бавно заобиколи леглото откъм страната на Роланд, скривайки за миг сестричките от погледа му. Нагласи се зад горната табла, откривайки пред Стрелеца идеална гледка към вещиците.

Медальонът на Норман блестеше на гърдите му — младежът може би се бе разсънил достатъчно, за да го извади от пазвата на нощницата си с надеждата да се предпази. Ралф стисна украшението с безформената си ръка, подобна на топка разтопена лой. Сестричките с вълнение следяха движенията му, той опъна медальона… но изведнъж отдръпна ръка. Петте жени разочаровано провесиха носове.

— Хич не ми пука за тия боклуци — сополиво заяви Ралф. — Искам уиски! Искам тун!

— Ще получиш — обещаваше му Мери. — Достатъчно за теб и за цялото ти гнусно племе. Но първо трябва да махнеш тази гадост от момчето! От двамата! Чуваш ли? И повече никакви шеги.

— Или? — нагло се изсмя Ралф. Смехът му беше сподавен и хриплив, като на човек, умиращ от коварна болест на дробовете и гърлото, но повече допадна на Роланд от вечния кикот на сестричките. — Или какво, сестра Мери, ще изпиеш кръвта ми ли? Ще пукнеш на място и ще засветиш в мрака!

Тя вдигна револвера на Стрелеца и го насочи срещу Ралф.

— Свали проклетото нещо от врата му или ти ще пукнеш на място.

— Сега или после, все тая.

Сестра Мери не отвърна. Останалите се взираха в мутанта с черните си очи.

Ралф сведе глава и сякаш се замисли. Роланд предположи, че този приятел вероятно умее и да мисли. Колкото и да не им се вярваше на сестра Мери и нейните дружки, трябва да беше много печен, за да оцелее чак досега. Но като се е съгласявал да дойде, със сигурност не е сложил в сметката револверите на Роланд.