Черният еднорог

Вътре тихо свиреше радио — любимият на Майлс Уили Нелсън. Бен надникна в коридора и видя запаленото осветление в кабинета на Майлс. Усмихна се. Старият приятел беше на мястото си.

Вероятно. Отново бе обхванат от съмнение и недоверие и усмивката му помръкна. „Трябва да бъде предпазлив“ — каза си той като заклинание срещу лоши духове. Поклати глава. Как му се щеше да може да предвиди намеренията на Мийкс.

Тихо премина през коридора и застана пред осветения вход. Майлс Бенет седеше на бюрото си сам, прегърбен над юридическите си книжа с един жълт, плътно изписан бележник до себе си. Беше дошъл на работа със сако и вратовръзка, но бе разхлабил вратовръзката, свалил сакото и сега седеше с навити ръкави и откопчана яка. Вдигна поглед, когато усети присъствието на Бен и направо зяпна.

— Господи, боже мой! — надигна се той, но отново се отпусна на мястото си. — Док, това ти ли си?

Бен се усмихна.

— Самият аз. Как си, приятелю?

— Мене ли питаш как съм? — Майлс не вярваше на ушите си. — Та що за въпрос е това? Ти се запиляваш някъде из Шанганайка или кой знае къде, няма те повече от година, никаква вест не се чува от тебе, после, а появяваш един ден направо отникъде — и искаш да знаеш как съм аз! Направо чудничко, Док!

Бен кимна безпомощно, без да знае какво да каже Майлс го остави в това неудобно положение за момент, след което се разсмя и скочи на крак, подобен на голяма рошава мечка в работен костюм.

— Хайде, Док! Не стой на входа като завърналия се блуден син — макар да си точно това! Влизай, намествай се и разказвай за всичко! По дяволите, не мога да повярвам, че си ти.

Той бързо излезе зад бюрото, протегна едрата си ръка и силно стисна ръката на Бен.

— Направо бях на път да те отпиша, знаеш ли? Отписал те бях. Помислих си, че сигурно ти се е случило нещо, щом не се обади толкова време. И без това при нашата работа човек може да допусне и най-лошото. Какво ли не ми мина през ум. Даже възнамерявах да се обадя на полицията, но не се осмелявах да разкажа на когото и да било, че партньорът ми е отишъл да гони пигмеи и дракони!

И той отново се разсмя, разсмя се толкова силно, че очите му се просълзиха и Бен също започна да се смее.

— Та те сигурно получават подобни обаждания непрекъснато.

— Разбира се, та нали затова Чикаго е такова велико градче! — Майлс избърса очи. Беше облечен в смачкана синя риза и официални панталони. Приличаше малко на великана Мърфи. — Хей, Док, така се радвам да те видя.

— И аз, Майлс — и той се огледа наоколо. — Май тук всичко си е все същото.