Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Този човек не се оправя много добре, нали? — обърна се Лиза към Буров.
— Опасявам се, че курсантите ни не са свикнали с агресивните американки — отговори рязко раздразненият Буров. — Да тръгваме — добави той.
Отново прекосиха гимнастическия салон. Лиза заговори на Холис така, сякаш Буров го нямаше.
— Знаеш ли, Сам, когато един млад човек го удари хормонът, сърцето му се разтупти и лицето му промени цвета си, вече не може да се каже, че той е в състояние да се контролира напълно.
— Мисля, че си спомням за тези неща.
— Добре, а като оставим това настрана, какво мислите за тях? — прекъсна ги Буров. — Кажете ми честно.
— Мисля — отговори Холис, — че шестимата ви баскетболисти миришеха на колбаси и зеле.
— Имате предвид в буквален или в преносен смисъл?
— И в двата.
— Аз не мисля така.
— Тогава не си правете труда да ме питате.
Буров зави по един малък коридор и отвори стъклената врата, която водеше към голям плувен басейн. Буров посочи водата, където плуваха двама мъже и две жени.
— Това е мястото за нощни забавления, а в петък вечер, опасявам се, се превръща в арена за забранени увеселения. Това е вечер за голо къпане. Събира се най-разюзданата част от учащите се тук. Не съм напълно сигурен дали това е проява на американската или руската разпуснатост. — За момент Буров се замисли, после каза: — Ще ви кажа, че открих нещо общо: в Америка, както и в Русия, хората проявяват някакви пуритански наклонности и се стремят към висок обществен морал, но в личния си живот допускат доста волности. Мисля, че като велики империи ние свързваме духовния и моралния упадък с политическата разруха и падение. Спомняме си за Рим. Какво ще кажете за това?
Холис си помисли, че Буров е бил принуден да почне да разсъждава самостоятелно в резултат на заемания от него пост. Не беше изключителен интелект, но бе умен, стремеше се да оцелее и затова беше отворен към външния свят.
— Има по-добри примери за сходство между руснаците и американците — каза Лиза.
— Да, но няма по-интересен от отношението им към секса. Последвайте ме, моля.
Те обиколиха останалата част от подземния спортен комплекс и Холис осъзна, че това място бе най-малкото една от причините, поради които Буров не искаше да напусне лагера и да премести школата на друго място. Докато Школата за магии бе в първоначалната си, руска форма, преместването му не представляваше никакъв проблем. Но с построяването на по-добри жилища и на този спортен комплекс Буров бе затънал в това, което сам бе нарекъл американски комплекс.
Те напуснаха подземния етаж, като използваха отново асансьора, който ги изкачи до бетонния бункер. Буров ги изведе от постройката и посочи на юг.
— Тази бодлива тел огражда лагера на отряда за охрана на КГБ. Те осигуряват постовете на наблюдателните кули и патрулират периметъра на лагера. В самия лагер има много малко хора от този отряд и повечето са в щаба. Вие няма да имате никакви поводи да се приближавате към този лагер, нито да говорите с когото и да било от хората в него. — И Буров добави: — Те така и така не ви обичат, защото убихте двама от колегите им. Ясно ли е?
— Напълно — отговори Холис. Зад бодливата ограда и наблюдателните кули на този лагер и на всички други лагери в тази страна, помисли си той, се простира много по-обширният ГУЛАГ, наречен Съюз на съветските социалистически републики. И всеки метър от всеобхватните стени на този затвор беше под наблюдението на елитните командоси на КГБ, наречени Управление за охрана. Повече от половин милион на брой, те често бяха по-добре обучени и въоръжени от Червената армия и тяхното съществуване даваше възможност на КГБ да малтретира не само населението, но и армията, и самата партия, на която се бяха заклели да служат.
— А вие самият не сте ли от Управлението за охрана? — попита Холис, докато вървяха по пътеката.
— Веднъж вече ме питахте за това по телефона, нали? Е, сега мога да ви отговоря. Аз съм от Управлението за оперативни действия. Знаете за какво става въпрос, нали?
— Разбира се — политически убийства, саботажи, отвличания и изнудвания.
— Ние не се възприемаме точно по този начин. Но горе-долу с това се занимаваме. Започнах кариерата си в това управление и ме изпратиха за няколко години в скандинавските страни. Но в този лагер съм, както казах, от десет години — пет като заместник-комендант и пет като комендант. Както и всички останали тук, назначението ми е доживотно. Центърът не насърчава преместванията на служители от това място. Много от руснаците, които работят тук, включително медицинският персонал, са политически затворници, които са били пренасочени тук от ГУЛАГ. — След това добави: — Между другото, от записа на разговора ви с Фишър чух, че американските инструктори наричат това място Школата за магии на госпожа Иванова. Сарказмът специфична черта на американските пилоти ли е, или се е просмукал в цялото ви общество?