Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Попи, лош маниер е да се ровиш в съзнанието на някого без той да те е поканил вътре! – Думите му бяха пълни с отчаяние.
Момичето се отдръпна от съзнанието му. Не искаше да наднича вътре, просто да му помогне.
Знам, Джеймс! – отговори му мислено тя с топлина и благодарност. Попи се отпусна и се наслади на чувството, че двамата вече са едно цяло. Иска ми се да останем така завинаги – помисли си, но тогава всичко изчезна. Топлината около врата й изчезна.Джеймс се отдръпна от нея, изправи се.
Попи запротестира и се опита да го привлече отново към себе си, но той не и позволи.
- Не, трябва да направим нещо друго – прошепна той, но не направи нищо. Той просто я държеше, а устните му докосваха челото и. Попи се почувства спокойна и се отпусна.
- Не ми каза, че ще стане така – запротестира тя.
- Не знаех – отговори й нежно той. – Никога до сега не е било така.
Двамата тихо седнаха заедно. Джеймс нежно зарови пръсти в косата й.
Толкова е странно – помисли си тя. Всичко беше същото, но и толкова различно.
Чувстваше се сякаш сама се е добрала до суша след като почти не се бе удавила в океана. Ужасът, който цял ден се бе набил в съзнанието й, вече го нямаше. За пръв път в живота си тя се почувства в безопасност.
След минута или две, Джеймс се отърси въодушевено.
- Какво друго трябва да направим? – Попита тя.
В отговор на въпроса й, Джеймс вдигна ръка й я поднесе към устата си, направи рязко движение с главата си. Разнесе се раздиращ звук, сякаш късаше парче плат със зъби. Когато свали ръката си, Попи видя кръв.
Тя се стичаше бавно надолу по ръката му, толкова червена, че и се стори нереална.
Попи преглътна и отърси главата си.
- Не е толкова зле – успокои я той. – Налага се да го направиш! Без моята кръв във вените ти няма да станеш вампир, когато умреш. Просто ще умреш като всяко друго човешко същество.
А аз искам да живея – помисли си Попи. – Добре тогава! – Каза си тя, затвори очите си и остави Джеймс да поведе главата й към кървящата ръка.
Нямаше вкус на кръв, поне не на кръвта, която тя бе вкусвала, когато си прехапе езика или оближе порязания си пръст. Имаше различен вкус. Някак гъст и мощен. Като магическа отвара е – помисли си момичето. Още веднъж усети мислите му. Опиянена от близостта им, Попи продължи да отпива от кръвта му.
Точно така. Трябва да поемеш много кръв – каза й мислено той. Мисленият глас в главата й бе по-слаб от преди. Попи почувства обгърналата я тревога.
Какво ти причинявам?
- Всичко е наред – изрече Джеймс на глас. – Притеснявам се за теб. Ако не поемеш достатъчно ще си в опасност.
Той бе по-опитният. Попи бе щастлива да остави странната, опияняваща течност да нахлува в нея.
Чувстваше се толкова спокойна и невъзмутима.
Но точно тогава спокойствието й бе нарушено без предупреждение. Глас наруши спокойствието й, глас, пълен с пронизваща изненада.
- Какво правиш !? – Каза гласът.
Попи отвори очи и видя Филип, застанал до вратата.
Глава шеста
Джеймс скочи от леглото, взе пластмасовата чаша от масичката до леглото и я подаде на Попи. Тя осъзна какво става. Чувстваше се замаяна и некоординирана. Отпи голяма глътка вода и облиза устните си, за да заличи и последните следи от кръв.
- Какво правиш? – Повтори Филип. Очите му се фокусираха върху Джеймс, което бе добре дошло, тъй като Попи се опитваше да заеме така поза, че да прикрие онази част от врата си, която той беше хапал.
- Не е твоя работа! – Отговори му тя, но още в същия момент осъзна грешката си. Филип, чието второ име бе стабилност, тази вечер изглеждаше доста нестабилен. Кажи му, мамо, помисли си тя.
– Исках да кажа, че не правихме нищо – добави момичето, но това не помогна. Фил бе свикнал да гледа на света като заплаха за сестра си. Попи не можеше да го вини след като беше влязъл в стаята и ги бе заварил в странна прегръдка на измачканото болнично легло. – Джеймс ме утешаваше, защото бях уплашена. – продължи тя, без дори да се опитва да обясни защо Джеймс бе притиснал главата и към ръката си. Тя крадешком хвърли поглед върху ръката му, но видя, че дупките се бяха затворили, а белегът- изчезнал.