Таен вампир

Джеймс не пилееше усилия в битка, която бе изгубена. Той се обърна към Попи с думите: - Ще се видим утре. – Имаше нещо в погледа му, в тези сиви очи. Вече не бяха сребристи, но само тя можеше да го забележи. Никога не бе виждала този поглед преди.

- Довиждане, Джеймс – каза нежно тя – и благодаря! – Бе сигурна, че знае за какво става въпрос.

Момчето излезе през вратата, а Фил го последва както нападател преследва жертвата си.

Джеймс бе казал, че животът й ще е в опасност ако не поеме достатъчно от кръвта му, но бяха прекъснати

почти веднага, след като бе започнала да пие. Дали бе поела достатъчно и какво щеше да се случи, ако не е?

Попи нямаше никаква представа, но вече нямаше как да попита Джеймс.

Фил остана плътно зад Джеймс по целия път към изхода на болницата. Не и тази вечер, помисли си Джеймс. Не можеше да се разправя с Филип Норт точно сега. Търпението му се бе изчерпило, а мислите му бяха заети да пресмятат дали Попи бе поела достатъчно от кръвта му, за да е в безопасност. Смяташе, че е било достатъчно, но колкото по-скоро поеме още, толкова по-добре.

- Значи „ ще се видим утре” ? Е, няма да се видите утре – каза Фил внезапно, докато двамата вървяха към паркинга.

- Остави ме на мира!

Фил застана пред Джеймс и спря рязко, принуждавайки го да спре. Той дишаше учестено, а зелените му очи горяха.

- Приятел – започна той – не знам какво си мислиш, че правиш с Попи, но край. Отсега нататък ще стоиш далеч от нея. Разбра ли?

В съзнанието на Джеймс нахлуха образи как прекършва врата на Фил като молив. Но той бе брат на Попи, а зелените му очи изненадващо много приличаха на нейните.

- Никога няма да я нараня – каза му Джеймс.

- Искаш да кажеш, че не я искаш само за да се възползваш от нея?

Джеймс не можа да отговори веднага. Вчера отговора щеше да е „не, няма да се възползвам от нея”, защото това щеше да е равностойно на смъртна присъда и за двамата. Само когато Попи получи смъртната си присъда, той се осмели да даде воля на тези чувства. Сега той я чувстваше близка, докосна се до съзнанието й и разбра, че е смела, дори по-смела, състрадателна и уязвима отколкото си бе представял. Искаше отново да изпита тази близост помежду им. Толкова много го бе грижа за нея, че тази грижа му причиняваше болка в гърлото. Той й принадлежеше.

Също осъзна, че може и да не е достатъчно. Обмяната на кръв създава могъща връзка между двама души.

Струваше му се нередно да използва като преимущество тази връзка или благодарността на Попи. Докато не се убеди, че съзнанието й не е замъглено и че решенията, които взима, ги взима самата тя, щеше да спазва дистанция. Това бе единственото почтено нещо, което можеше да направи.

- Последното нещо, което ще направя, е да я нараня – повтори Джеймс.

– Защо не го вярваш ? – Той направи повторен опит да хипнотизира Фил, но без успех, точно както в болницата. Изглежда Филип бе един от малкото хора, които не подлежат на внушение.

- Защо не го вярвам ли ? Защото познавам и теб, и приятелките ти. – Фил се опита да накара думите си да прозвучат като проклятие.