Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Болковото тяло се състои от блокирана жизнена енергия, която се е отцепила от общото ви енергийно поле и временно е придобила самостоятелност чрез неестествения процес на отъждествяване с ума. Тя се е обърнала срещу себе си и се е превърнала в анти-живот, подобно на животно, което се опитва да си отхапе опашката. Защо, мислите, е станала толкова животорушаща цивилизацията ни? Но дори и рушителните за живота сили все пак представляват жизнена енергия.
Когато прекъснете себеотъждествяването и се превърнете в наблюдател, болковото тяло ще продължи да действа още известно време и ще се опитва да ви примами отново да се отъждествите с него. Макар че вече няма да вливате в него енергия посредством отъждествяването, то има известна инерция, като колело, което продължава известно време да се върти, макар че вече не го задвижвате. На този етап е възможно то да ви създава физически болки и оплаквания в различни части на тялото, но те няма да продължат дълго. Останете присъстващи, останете съзнаващи. Бъдете вечно бдящият пазител на своето вътрешно пространство. Трябва да присъствате достатъчно, за да можете да наблюдавате пряко болковото тяло и да усещате енергията му. Тогава то не може да контролира мислите ви. В момента, в който мисленето ви се настрои на енергийното поле на болковото тяло, вие се отъждествявате с него и отново започвате да го храните.
Ако например гневът е преобладаващата енергийна вибрация на болковото тяло и мислите ви са гневни, ако те се въртят около това какво ви е сторил някой и какво ще му сторите вие, съзнанието ви се изплъзва и болковото тяло се превръща във “вас”. Където има гняв, зад него винаги има болка. Или когато ви нападне мрачно настроение и започнете да затъвате в негативни мисловни модели, да мислите колко е ужасен животът ви, тогава мисленето ви се настройва към болковото тяло, съзнанието изчезва, ставате уязвими от нападението на болковото тяло. “Несъзнанието” в смисъла, в който използвам думата тук, означава да се отъждествявате с някакъв мисловен или емоционален модел. То предполага пълното отсъствие на наблюдателя.
Поддържаното съзнателно внимание прекъсва връзката между болковото тяло и мисловния процес и задейства процеса на преобразуване. Все едно, че болката се превръща в гориво за пламъка на собственото ви съзнание, което в резултат на това свети по-ярко. Това е езотеричният смисъл на древното изкуство на алхимията: преобразуването на обикновен метал в злато, на страданието в съзнание. Вътрешното разделение е излекувано, възвръщате целостта си. Задачата ви след това е да не създавате повече болка.
Нека обобщим този процес. Съсредоточете вниманието си върху усещането вътре в себе си. Знайте, че това е болковото тяло. Приемете, че го има. Не мислете за него — не позволявайте усещането да се превърне в мислене. Не съдете и не анализирайте. Не си извличайте самоличност от него. Запазете присъствието си и продължете да наблюдавате какво се случва във вас. Осъзнайте не само емоционалната болка, но и “наблюдателя”, безмълвния зрител. Това е силата на Настоящето, силата на вашето съзнателно присъствие. Вижте какво ще стане тогава.
При много жени болковото тяло се събужда точно преди месечния цикъл. По-нататък ще говоря за това и за причините с повече подробности. Сега ще ви кажа само: ако съумеете да останете будни и присъстващи, да наблюдавате онова, което чувствате в себе си, вместо да позволите то да ви превземе, това ви дава възможност за силно духовно упражнение и за бързо преобразуване на цялата минала болка.
ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ НА ЕГОТО С БОЛКОВОТО ТЯЛО
Процесът, който току-що описах, е мощен, но прост. Дори и дете може да го усвои и се надявам един ден това да бъде едно от първите неща, които ще преподават на децата в училище. След като разберете основния принцип да присъствате като наблюдатели на това, което се случва във вас — и да го “разберете”, като го изживеете — вече ще имате на свое разположение най-силния инструмент за трансформация.
Не отричам, че е възможно да срещнете силна вътрешна съпротива срещу премахването на тъждествеността ви с болката, особено ако през по-голямата част от живота си сте се идентифицирали със своето емоционално болково тяло и сте вложили в него голямата част от представата за себе си. Това означава, че сте си изградили едно нещастно аз от своето болково тяло и смятате, че сте тази измислица на ума. В такъв случай несъзнателният страх да не загубите самоличността си ще ви кара да се съпротивлявате усилено срещу прекъсването на това себеотъждествяване. С други думи, ще предпочетете да запазите болката — да бъдете болковото тяло — вместо да се хвърлите в неизвестното и да рискувате да загубите добре познатото си нещастно аз.