![Игрите на Палача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/3/igrite-na-palacha-bg-download.jpg)
Игрите на Палача [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #1
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Хипопо
- ISBN: 954-619-009-8
- Переводчик: Илка Дюлгерова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:
Той се усмихна.
— Стига толкова с пророкуванията. Ето разпределението: Хари и Андреас отиват на портала с личното си оръжие и гранатомета. Хайни и Мъроу отиват на бойната площадка на главната кула и държат под наблюдение защитната стена откъм езерото, а Етен и Хенсен наблюдават защитната стена откъм сушата. Джудит, Кристиан и аз оставаме като подвижна група, Катя и Уна ще се грижат за храната, първа помощ и за учениците. Ще държим връзка с УКВ-тата.
Има нещо, което не знаем — дали разполагат с оборудване за нощно виждане. Предполагам, че не, но нека се подсигурим за всеки случай. Така или иначе имаха достатъчно време, за да огледат разположението на наблюдателниците и бойниците, така че можем да очакваме доста точна стрелба.
Добрата новина е, че разполагаме с оборудване за нощно виждане „SA-80“. Ефикасно е до шестстотин метра. Предлагам ви да го монтирате незабавно. Те едва ли ще очакват, че ще имаме такова нещо, затова ще го използваме, когато му дойде времето.
Имаме прожектори за вътрешния двор, бойниците и външния периметър на замъка. Направихме ги така, че да са независими един от друг по отношение на захранването, но въпреки това едва ли ще издържат дълго.
Никога не стреляйте от едно и също място и винаги използвайте укритията — той млъкна и след няколко секунди плесна с ръце и каза:
— Всички да заемат позиции.
Навън беше вече тъмно, откъм морето духаше вятър, луната току се скриваше зад облаците. Откъм вражеските позиции не се виждаше и чуваше нищо, но защитниците на замъка знаеха, че това няма да е задълго.
Под ръководството на Мечката, въоръжените с „SA-80“ поставиха приборите за нощно виждане. Това, което видяха, разпръсна всичките им надежди, че терористите може някак да са се изпарили. Примката се бе затегнала още повече.
Мечката и дьо Гевен започнаха експедитивно да изпробват оръдията. С помощта на една дръжка от метла дьо Гевен натъпка гърмящата смес в дулото на оръдието и сложи тапата, след което размисли и вкара и един декоративен снаряд. После бързо се скри зад барикадата от чували с пясък, а Мечката подпали един парцал, напоен с парафин, закачи го на една въдица, мина зад укритието и метна горящия парцал към мястото, където бе поставил барута. Чу се едно скромно „Бум“ и снарядът тупна на десетина метра по-нататък.
— Ще им вземе акъла — каза дьо Гевен.
— Този път ще удвоя заряда — каза Мечката, — а на теб оставям да обереш лаврите.
Четвъртият изстрел проби стената на склада. На Мечката му хрумна, че на Фицдуейн ще му се наложи да прави големи промени в замъка, когато всичко това приключи.
За петия пробен изстрел увеличиха още малко заряда и добавиха шрапнелната смес. Резултатите бяха зашеметяващи. Мечката и дьо Гевен прекратиха опитите и се заеха да приготвят още снаряди. Когато свършиха, навън беше съвсем тъмно.
Нощта бе настъпила.
военновъздушните сили на път за западното крайбрежие на Ирландия — 22:23 часа
Килмара непрекъснато поддържаше връзка с щабквартирата в Дъблин, но от Фицдуейн нямаше и следа и полковникът бе започнал сериозно да се безпокои. Да бяха само едно или две пропуснати контролни обаждания, не би се разтревожил особено, защото замъкът на Фицдуейн все пак не беше военна квартира, но пълното мълчание продължаващо вече толкова време, не беше без причина. А като се прибави и невъзможността да се свърже с някой от „Дрейкър“, и въобще с целия остров, разрушеният мост — май намесата на рейнджърите съвсем нямаше да е само тренировка.
Полетът с „Оптиката“ бе истинско преживяване. Прозрачният балон, в който се намираха, ги караше да се чувстват сякаш летят сами в нощта, без помощта на самолета. Тъй като цялата кабина бе напълно прозрачна, човек започваше да губи ориентация, но пък можеше безпрепятствено да наблюдава всичко наоколо си и за разлика от хеликоптерите, които сякаш се стремяха да се разпаднат на части, този самолет нямаше проблем с вибрациите.
Включи уреда за топлинно наблюдение и огледа терена под тях. Работният принцип се основаваше на факта, че всичко с температура над абсолютната нула има излъчване в електромагнитния спектър и че част от това излъчване е инфрачервено. Картината, която се получаваше, беше нещо средно между обикновения черно-бял образ и фотографски негатив. Мъглата и дъжда не бяха пречка. Добре, че човешкото тяло е източник на топлина, мислеше си той, и лесно се откроява на фона на околността. Може би така щяха да разберат какво точно става на острова.