Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Вие без съмнение сте чужденец? — запита доминото.
— Кое ви кара да предполагате това?
— Вие сте един благородник, което се вижда от вашия вид, а аз познавам всички патриции на Венеция без изключение.
— Не е ли позволено на чужденците да дойдат да видят карнавала и да се маскират? — попита кръстоносецът.
— Вие лошо тълкувате смисъла на моите въпроси — отговори дожът. — За чужденците е позволено да присъствуват на нашите празници и за нас е чест и удоволствие да ги приемем, но ние желаем да ги познаваме, да знаем кои са ни гостите, сеньор!
Марино разбра какво целеше дожът.
— Разбирам ви — каза той. — Вие желаете да се запазите от шпиониране!
— Да. Имаше случай, когато Испания използува карнавала, за да ни изпрати шпионите си. Позволете ми още един въпрос — продължи Луиджи Гримани, без да предчувствува, че неговият събеседник беше незаконнороденият, неговият полубрат, когото мразеше. — Познавате ли скалистия остров, които се издига всред Адриатика?
Какво означава този въпрос? Марино започна да разбира, че новината за трансформацията на острова бе узната и че в него подозираха граф Санта Рока…
— Желаете да кажете за остров Санта Рока? — запита той.
— Санта Рока? — повтори дожът учуден. — Кой му е дал това име?
Кръстоносецът вдигна рамене.
— Това наименование е намерено издълбано на една от скалите на острова.
— Това е чудно!… Някой чужденец трябва да е кръстил вече острова?
— Кръстен и даже обитаван, сеньор. Понеже върху този изоставен къс земя е била намерена една колиба и всичко нужно за пребиваването на един човек!
— Вие изглежда сте добре запознати с цялата тази история! Посещавали ли сте острова? — запита дожът твърде заинтересуван.
— Да, много пъти! — отговори спокойно Марино.
— Разказват, че той е бил трансформиран и укрепен.
— Струва ми се — заяви Марино, — че е по-добре да се каже, че необитаемият остров е станал един великолепен и цветущ град!
— Досега Венеция още не е получила никакво официално съобщение за тази чудна колония.
— Вие смятате, сеньор, тази постъпка за необходима?
— Разбира се. Струва ми се, че дипломатическата учтивост го изисква. Венеция би трябвало да бъде информирана за остров Санта Рока, вече толкова напреднал.
— Вие много добре познавате правилата на венецианския протокол.
— Знайте, сеньор, че дожът е, който ви говори. Марино се поклони.
— И какво ще кажете, Величество, ако граф Санта Рока е дошъл да ви поздрави?
— Ще му повторя това, което ви казах, после ще го поздравя с добре дошъл.
— Позволено ли е да зная — попита Марино Маринели, — на що се отнася това държание и подобна сърдечност към него.
— Оставете ме да ви кажа — отговори дожът. Уведомиха ни, че граф Санта Рока е съюзник на папата.
— Позволете, Величество. Вие сте въведени в заблуждение!
— Вие знаете и това! Моята хипотеза се потвърждава все повече. Узнахме още, че граф Санта Рока е накарал папата да повика обратно войските си и да се откаже от войната срещу Венеция!
— Истина е, Величество!
— Венеция тогава дължи една признателност към граф Санта Рока!
— Неговото намерение беше, обаче, щото Венеция да не узнае за великодушието му и неговото влияние.
— Убеден съм, че граф Санта Рока не ще да — тръби за неговите благодеяния! Но Венеция има право и е длъжна да му благодари за неговата постъпка. Познавате ли граф Санта Рока?
— Той е този, с когото говорите, Величество — отговори Марино със спокойствие.
— Как! Възможно ли е? Каква радост е това за мене! — извика дожът с такъв глас, че Тадео Моро и няколко от приближените му сенатори можаха да го чуят.
— Една молба, Величество — каза незаконнороденият. — Оставете ме за днес да запазя инкогнитото си пред тълпата, позволете ми да запазя маската си.
— Вие имате право, графе! Желанието ви ще бъде удовлетворено. Но позволете, понеже сте действително граф Санта Рока, да ви поздравя с добре дошли от името на Венеция!
— Как, Величество? — каза Марино, преструвайки се на истински развълнуван. — Вашата добрина е безкрайна…
Дожът го хвана за ръцете, за да му даде целувка като на някой принц.
Марино се наведе.
Луиджи целуна челото на незаконнородения. Фаталният сигнал бе даден на началника на карабинерите…
Марино бе получил юдина целувка.
Той вярваше, че почитта на дожа към граф Санта Рока имаше някаква тайна политическа причина; може би, защото предполагаше, че ще има нужда от него.
В момента, когато Маринели оправяше шапката си върху главата, лукавия Луиджи му стисна ръката.
— Позволете ми, графе — му каза той, — да ви представя дожесата, моята съпруга!