Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В Гьопфриц, Долна Австрия, в последния ден от карнавала двама мъже, олицетворяващи Лятото и Зимата, ходели от къща на къща и навсякъде децата ги посрещали с голяма радост. Представителят на Лятото бил облечен в бяло и носел коса, неговият другар, който играел ролята на Зимата, имал на главата си кожена шапка, ръцете и краката му били омотани със слама, а в ръката си носел млатило. Във всяка къща пеели по ред по един стих. В Дрьомлинг (Брауншвайг) и досега група момчета и момичета разиграват борбата между Лятото и Зимата всяка година на Света Троица. Момчетата тичат от къща на къща, пеят, викат и дрънчат със звънци, за да прогонят зимата, а след тях, водени от Майска булка, идват момичетата, които пеят тихо. Те са облечени в ярки рокли, накичени с цветя и венци и представят идването на меката пролет. Преди ролята на Зимата играело сламено чучело, което момчетата разнасяли със себе си, но сега тя се представя от истински човек в съответен костюм.
У северноамериканските ескимоси борбата между представителите на лятото и зимата, която в Европа отдавна се е изродила в обикновено представление, е просъществувала и досега като магическа церемония с определеното намерение да повлияе на времето. През есента, когато бурите оповестяват приближаването на безрадостната арктическа зима, ескимосите се разделят на две групи, наречени съответно бели яребици и патици, като белите яребици са хората, родени през зимата, а патици — родените през лятото. Изваждат дълго въже от тюленови кожи, групите се хващат за двата му края и започват с все сила да дърпат. Едната група се стреми да изтегли другата към себе си. Ако белите яребици загубят, лятото е спечелило борбата и може да се очаква през зимата да преобладава хубаво време.
6. Смъртта и възкресението на Кострубонко
В Русия погребалните церемонии от рода на „Погребване на Карнавала“ и „Изнасяне на Смъртта“ съществуват под други названия — някакви митически фигури като Кострубонко, Кострома, Купало, Лада и Ярило. Тези руски церемонии се изпълняват както през пролетта, така и през лятото. Така в Украйна около просната като мъртва на земята девойка се образува кръг от певци, които обикалят бавно наоколо и пеят:
Докато момичето не скочи внезапно, при което хорът весело възкликва:
В навечерието на св. Йоан Кръстител (Еньовден — Бел. пр.) правят сламено чучело на Купало, което „е облечено в женски дрехи с огърлица и корона от цветя. После отсичат дърво и като го украсят с панделки, го вдигат на определено, предварително подбрано място. Поставят сламеното чучело заедно с маса, на която има ядене и пиене, близо до това дърво, което наричат Марена (зима или смърт). След това запалват голям огън и младите момци и моми го прескачат на двойки, като носят със себе си и чучелото. На следния ден свалят от дървото и от чучелото украсата и ги хвърлят в поток.“ На Петровден, двадесет и девети юни, или на следващата неделя, в Русия шествува „погребението на Кострома“, на Лада или на Ярило. В Пензенска и Симбирска губерния погребението се разиграва по следния начин. На 28 юни запалват голям огън, а на другия ден момичетата избират коя от тях ще играе ролята на Кострома. Нейните дружки я поздравяват с дълбоки поклони, слагат я на дъска и я отнасят на брега на поток. Там я къпят във водата, а през това време най-възрастната девойка прави кошница от липова кора и бие по нея като на барабан. След това се връщат в селото и завършват деня с шествие, игри и танци. В Муромска област Кострома била представена от сламено чучело, облечено в женски дрехи и накичено с цветя. Слагали го в корито и го отнасяли с песни до брега на езеро или река. Там тълпата се разделяла на две и едната нападала, а другата защищавала чучелото. Най-накрая нападателите постигали победа, сваляли от него роклята и украсата му, разкъсвали го на парчета, стъпквали сламата, от която е направено, и я хвърляли в потока, докато защитниците му криели с ръце лицата си и се престрували, че оплакват смъртта на Кострома. В Костромска област празнували погребението на Ярило на 29 или 30 юни. Хората избирали старец и му давали малък ковчег, в който имало чучело, наподобяващо Приап и олицетворяващо Ярило. Той го изнасял извън града, следван от жени, които пеели погребални песни и изразявали с жестове своята скръб и отчаяние. Там, на открито, имало изкопан гроб и сред плачове и ридания спускали в него ковчега с чучелото, а после започвали игри и танци и това напомняло древните погребални обреди на езичниците славяни. В Украйна полагали чучелото на Ярило в ковчег, разнасяли го след залез слънце из улиците, заобиколено от пияни жени, които скръбно повтаряли: „Умря! Умря!“ Мъжете вдигали и разтърсвали чучелото, сякаш се опитвали да върнат мъртвец към живота. После казвали на жените: „Не плачете, жени. Знаем какво е по-сладко от мед.“ Но жените продължавали да оплакват и нареждат, както правят на погребения. „Какво сбърка? Беше толкова добър. Той няма повече да стане. О, как ще се разделим с теб? Как без теб ще живеем? Стани, макар и за малко. Но той не става, той не става.“ Най-накрая погребвали Ярило в гроб.