Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Слава богу, не съм присъединен към никого, не принадлежа на никого и изцяло разполагам със себе си — отговори Арамис, който през време на тоя разговор следеше всяко движение на д’Артанян, всяко мигване на Портос.
Но д’Артанян беше безстрастен, а Портос — неподвижен; сръчно нанесените удари бяха отбити от сръчен противник; нито един не улучи целта.
Все пак двамата приятели се умориха от борбата и поканата за вечеря се посрещна добре от всички.
Вечерята промени насоката на разговора. Впрочем те разбраха, че при това положение нито един от двамата няма да узнае нещо повече.
Портос не разбра нищо от целия тоя дуел. Той стоя неподвижен, защото Арамис му направи знак да не мърда. Но това бе напълно достатъчно за Портос.
И така вечерята мина чудесно.
Д’Артанян беше безкрайно весел.
Арамис се надмина в милата си любезност.
Портос яде като покойния Пелопс.
Говориха за война и финанси, изкуство и любов.
Арамис се учудваше на всяка подхвърляна от д’Артанян дума за политиката. Тоя дълъг наниз от учудени погледи увеличи недоверието на д’Артанян, както безкрайното недоверие на д’Артанян подбуждаше недоверието на Арамис.
Най-после д’Артанян подхвърли умишлено името на Колбер. Той беше запазил тоя удар за най-после.
— Кой е Колбер? — попита епископът.
„О, това пък е вече прекалено! — си каза мускетарят. — Да не дремем, пусто да остане, да не дремем“
И даде за Колбер всички сведения, които Арамис можеше да пожелае.
Вечерята или по-скоро разговорът между д’Артанян и Арамис се продължи до един часа през нощта.
Точно в десет часа Портос заспа на стола си и захърка като орган.
В полунощ го събудиха и го изпратиха да си легне.
— Хм! — каза той. — Струва ми се, че съм задрямал, обаче това, което говорехте, беше много интересно.
В един часа Арамис заведе д’Артанян в приготвената за него стая, най-хубавата в епископския дворец.
Двама слуги бяха оставени на негово разположение.
— Утре в осем часа — каза епископът, като се сбогуваше с д’Артанян, — ако искате, ще се разходим на коне заедно с Портос.
— В осем часа? Толкова късно? — попита д’Артанян.
— Вие знаете, че имам нужда от седем часа сън — възрази Арамис.
— Вярно.
— Лека нощ, мили приятелю! И сърдечно прегърна мускетаря. Д’Артанян не го задържа повече. „Добре! — си каза той, когато вратата се затвори след Арамис. — В пет часа ще бъда на крака.“
Като взе това решение, той си легна и заспа почти веднага.
LXXIII
В КОЯТО ПОРТОС ПОЧВА ДА СЪЖАЛЯВА, ЧЕ Е ДОШЪЛ С Д’АРТАНЯН
Щом д’Артанян угаси свещта си, Арамис, който дебнеше през завесите си последните лъчи на светлината в стаята на своя приятел, мина на пръсти по коридора и влезе при Портос.
Великанът, легнал си преди около час и половина, се беше изтегнал на пухеното легло. Той бе в това щастливо спокойствие на първия сън, което у Портос не можеха да нарушат нито камбанният звън, нито топовните гърмежи. Главата му се клатушкаше леко, което напомняше мекото движение на кораб. Още една минута, и Портос би започнал да сънува.
Вратата на стаята му се отвори тихо под лекия натиск на Арамисовата ръка.
Епископът се приближи до спящия. Дебел килим заглушаваше стъпките му; впрочем хъркането на Портос би погълнало всички останали звуци.
Арамис сложи ръка върху рамото на великана.
— Хайде, мили ми Портос, стани! — каза той. Гласът на Арамис беше нежен и гальовен, но в него звучеше не молба, а заповед. Ръката му се допря леко до рамото, но говореше за опасност.
В съня си Портос чу гласа и почувствува допира.
Той потрепера.
— Кой е? — запита с гръмовития си глас.
— Шт, аз съм — каза Арамис.
— Вие, мили приятелю? А защо ме будите?
— За да ви кажа, че трябва да заминете.
— Да замина?
— Да.
— Къде?
— В Париж.
Портос подскочи в леглото си и седна, като впери в Арамис големите си уплашени очи.
— В Париж?
— Да.
— Сто левги? — рече той.
— Сто и четири — поправи го епископът.
— Ах, боже мой! — въздъхна Портос и легна отново като тия деца, които се противят на бавачката си, за да откачат един два часа сън.
— Тридесет часа на кон — решително прибави Арамис. — Вие знаете, че има добри коне за смяна.
Портос премести единия си крак и изпъшка.
— Хайде, хайде, мили приятелю! — настоя прелатът с отсянка на нетърпение.