Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? Сигурен ли си?
— Нищо не е сигурно, но…
Преди Роланд да довърши, пеещите деца излязоха зад ъгъла. Пред тях, със сребристи крайници и златисто тяло, крачеше Анди, роботът-вестоносец. Вървеше на заден ход. В едната си ръка държеше стрела за ба, увита в разноцветни копринени панделки. На Сузана и заприлича на предводител на парада за Четвърти юли. Той размахваше енергично импровизираната си палка, дирижираше децата и им акомпанираше с мелодия на гайда, излизаща от високоговорителите на гърдите и главата му.
— Мамка му — измърмори Еди. — Вълшебният свирач от Хамелин.
Анди изпя този куплет сам, после посочи децата с пръчката. Те запяха гръмогласно:
Последва весел смях. Децата не бяха толкова много, колкото си бе представяла Сузана, съдейки по шума, който вдигаха. След разказа на Джейк присъствието на Анди смрази кръвта и. В същото време пулсът и затупка гневно в гърлото и лявото и слепоочие. Как бе възможно да ги води така? Също като Вълшебния свирач — Вълшебния свирач от Хамелин.
Роботът насочи импровизираната си диригентска палка към едно тринайсет — или четиринайсетгодишно момиче. Сузана мислеше, че е от Анселмови, които имаха ферма на юг от Тян Джафърдс. Момичето запя:
Когато останалите се включиха, Сузана си даде сметка, че децата са повече, отколкото и се беше сторило отначало, когато се бяха появили иззад ъгъла. Малко повече. Ушите и бяха преценили по-добре от очите и за това имаше обяснима причина.
На пръв поглед групичката изглеждаше по-малка, защото много от детските лица бяха еднакви — момичето на Анселмови например бе досущ като момчето, вървящо до нея. Братът и близнак. Всички деца в групичката бяха близнаци. Сузана изведнъж осъзна колко зловещо изглежда това, като всички странни повторения, на които се бяха натъкнали. Започна да и се повдига. Тогава почувства първата болка над лявото си око. Понечи да потърка челото си, но помисли: „Не, това е илюзия“, и свали ръка. Нямаше нужда да се разтрива. Това бе само илюзия, болка нямаше.
Анди посочи с палката си едно пълно момченце на не повече от седем години. То запя пискливо и останалите деца се разсмяха.
Хорът отговори:
Анди видя ка-тета на Роланд и весело помаха с палката. Децата също… половината щяха да се върнат о лигавени и малоумни, ако роботът постигнеше своето. Щяха да израснат като великани, ревейки от болка, и да умрат преждевременно.
— Махайте — каза Роланд и вдигна ръка. — Махайте, в името на бащите ви.
Еди се ухили до уши на робота и изсъска през зъби:
— Как си, развален грамофоне? Как я караш, превъртял роботе? Чудничко, а? Благодаря! Да ти го начукам в тенекиения задник!
Джейк избухна в смях. Петимата продължаваха да махат и да се усмихват. Децата също. Анди им помаха за последно и поведе веселия хор по главната улица, като запя:
— Комала девет, десет…
— Обожават го — отбеляза Калахан; по лицето му се изписа странно изражение на отвращение. — Децата на Кала винаги са обожавали Анди.
— Това скоро ще се промени — отбеляза Роланд.
— Други въпроси? — попита Стрелеца, когато Анди и децата отминаха. — Казвайте. Това е последна възможност.
— Джафърдс? — рече Калахан. — И известен смисъл той започна всичко това. Трябва да участва в решенията.
Роланд кимна:
— Имам работа за него. Ще я свършат заедно с Еди. Отче, този нужник под къщата на Росалита. Висок е и е стабилен.
Калахан вдигна вежди:
— Да, казвам благодаря. Тян и съседът му Хю Анселм го построиха.
— Можеш ли да му сложиш ново резе отвън?
— Да, но…
— Ако всичко върви по план, няма да е нужно да се заключва, но човек никога не може да бъде сигурен.