Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Озадачена, Кати отново излезе от гарата и взе такси до колежа „Тринити“.
Съвсем се притесни, когато таксито спря при общежитието и тя видя, че автомобилът на Даниъл е отпред. Плати на таксиметровия шофьор, прекоси двора и се отправи към вече познатото стълбище.
Реши, че най-малкото, което може да направи, е да се заяде с Даниъл, задето не беше я посрещнал. Така ли щеше да се държи и след като се оженеха? И с нея ли щеше да се отнася като с някоя първокурсничка, която не си е предала писмената работа? Кати се качи по изтърканите стъпала и почука тихо на вратата на стаята, да не би Даниъл още да работи с някой от студентите. И след второто почукване не се появи никой, затова младата жена отвори тежката дървена врата - смяташе да изчака годеника си вътре, докато той се върне.
Сигурно всички в общежитието чуха писъка и.
Първият студент, дотичал в стаята, завари насред пода млада жена, паднала ничком. Той коленичи, изпусна учебниците, които носеше, и повърна. Пое си дълбоко въздух, обърна се светкавично и запълзя покрай преобърнатия стол към вратата. Нямаше сили отново да погледне онова, на което се бе натъкнал при влизането си.
Доктор Тръмпър продължаваше да се полюшва едва-едва от гредата насред тавана в кабинета.
Ч А Р Л И
1950-1964
42.
Три дни не мигнах. На четвъртата сутрин заедно с мнозина от приятелите, колегите и студентите на Даниъл отидох на опелото в параклиса към колежа „Тринити“. Издържах някак на това изпитание и доживях края на седмицата благодарение не на последно място на Дафни, която запази самообладание и организира всичко. Кати не присъстваше на погребението, понеже още я държаха под лекарско наблюдение в болница „Адънбрук“.
Стоях до Беки, докато хорът пееше „Бавно се спуска нощта“. Мислите ми се носеха във всички посоки, опитвах се да възстановя какво точно се е случило последните три дни и да си го обясня. След като Дафни ми каза, че Даниъл е посегнал на живота си - който е избрал нея да ми съобщи, е знаел какво означава думата „състрадание“, - отидох незабавно с автомобила в Кеймбридж, но първо я помолих сега-засега да не казва на Беки, исках да разбера какво точно е станало. Когато след около два часа бях пред общежитието, вече бяха изнесли трупа на Даниъл и бяха завели Кати в болница „Адънбрук“, където тя още била в състояние на шок, нещо, което изобщо не ме изненада. Полицейският инспектор, натоварен с разследването, бе изключително внимателен. По-късно отидох в моргата и разпознах трупа - бях признателен на Бога, че на Беки и е било спестено ако не друго, то поне да идва в това леденостудено помещение, където да види за последно сина си.
„И с мене, Господи, бъди...“
Обясних на полицията, че не виждам причина Даниъл да посегне на живота си, че току-що се е сгодил и не го помня по-щастлив. После инспекторът ми показа предсмъртното писмо: лист най-обикновена хартия с един-единствен написан на ръка абзац.
- Нали знаете, обикновено пишат само един - обясни той.
Не, не знаех.
Взрях се в четливия почерк на Даниъл:
„След като вече е невъзможно да се оженя за Кати, не виждам смисъл да живея. Умолявам ви, грижете се за детето.
Даниъл“
Сигурно съм си повторил сто пъти тия двайсет и две думи, а пак не проумявах какво означават. След седмица лекарят потвърди пред следователя, че Кати не е бременна и не е правила спонтанен аборт. Връщах се отново и отново към онези думи. Дали не пропусках нещо дребно, или просто не бях в състояние да разбера докрай предсмъртното писмо на момчето?
„Когато другите са безсилни да помогнат...“
По-късно един от криминалистите намери в камината хартия за писма, но тя бе изпепелена и не ни насочи към нищо. После ми показаха плик, в който според полицията е било пратено овъгленото писмо, и попитаха дали познавам почерка. Взрях се в тънките небрежни букви, с които с розово мастило пишеше „Доктор Даниъл Тръмпър“.
- Не - излъгах.
- Следователят ми обясни, че писмото било пратено по човек - малко по-рано същия следобед го бил донесъл някакъв тип с кафеникави от тютюна мустаци и туидено сако. Студентът, който го бил видял, помнел само това, направило му впечатление и че непознатият очевидно знае пътя.
Запитах се какво ли е написала тази дърта усойница на Даниъл, та той да посегне на живота си, бях сигурен обаче: и да е разбрал, че негов баща всъщност е Гай Трентам, пак не би предприел такава крайна стъпка, особено като знаех, че преди около три години се е срещал с госпожа Трентам и двамата са се споразумели.