Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Някой се изкиска и тя вдигна глава. Род сияеше, Харди се усмихваше, а Ренър се смееше. Сали го стрелна с убийствен поглед, но главният астрогатор упорито отказа да изчезне в черен дим.
Сламкарката: Тогава защо не се омъжиш за него?
Сали: Не искам да прибързвам, защото после може да се разкайвам. Винаги мога да го направя. Поне през следващите пет години. Ако дотогава не се омъжа, ще съм стара мома.
Сламкарката: Стара мома ли?
Сали: Хората ще ме смятат за странна. Какво става, ако сламкарите не искат деца?
Сламкарката: Ние нямаме сексуални връзки.
Разнесоха се няколко изтраквания и екранът помътня.
— Буквалната истина — замислено каза тя. — „Ние нямаме сексуални връзки.“ Така е, но не по тяхно желание.
— Наистина ли? — озадачено попита Дейвид Харди. — В контекста на въпроса тези думи са изключително подвеждащи…
— Тя не искаше повече да разговаря за това — настоя Сали. — И нищо чудно. Просто не съм я разбрала.
— Аз изобщо не разбирах своята сламкарка — рече Ренър. — Понякога тя обаче отлично ме разбираше…
— Вижте, хайде да престанем с това.
— Денят, в който се спуснахме на планетата. Вече сте се познавали от месеци — рече Ренър. — Какво мислите, отче?
— Ако съм ви разбрал правилно, същото като вас.
— Какво намеквате, господин Ренър? Казах да престанем с това. — Лейди Сандра бе разгневена. Род се приготви за неизбежното: лед, избухване или и двете.
— Нищо не намеквам, Сали — с внезапна решителност отвърна астрогаторът. — Направо го заявявам. Твоята сламкарка те е излъгала. Нарочно и добре обмислено.
— Глупости. Тя се смути…
Харди леко поклати глава. Макар и едва забележимо, движението му накара Сали да замълчи.
— Струва ми се — каза капеланът, — че съм виждал смутени сламкари само веднъж. Беше в музея. И всички се държаха еднакво — в никакъв случай като твоята фюнч(щрак), Сали. Боя се, че има голяма вероятност Кевин да е прав.
— И защо го е направила? — продължи да упорства Сали. — Защо моята… почти сестра… защо ме е излъгала?
Никой не отговори. Тя доволно кимна. Не можеше да се държи предизвикателно с капелан Харди — не от прекалено голямо уважение към професията му, а към самия него. Ренър обаче бе друго нещо.
— Непременно ми кажете, ако откриете отговор на този въпрос, господин Ренър.
— Да, естествено. — Изражението му странно напомняше това на Бъкман: Бери незабавно би го познал. Астрогаторът почти не я чу.
Напуснаха блестящата бална зала при първата възможност. Оркестърът зад тях свиреше валсове, сламкарите бяха представяни на безкрайна върволица от гости. Имаше провинциални барони, парламентарни лидери, търговци, хора с връзки в протоколната служба. Всички искаха да видят извънземните.
Род хвана Сали за ръка и я поведе по пустите коридори на Двореца. Зад тях заглъхваше древен валс.
— Остава им толкова малко време да живеят, а ние им го губим с… това — промълви тя. — Не е честно, Род!
— Мисията им го изисква, миличка. Каква полза да сключат договор с нас, ако не привлечем бароните на своя страна? Въпреки че императорът ни поддържа, най-безопасно е да продължим да играем политическите игри.
— Предполагам, че си прав. — Спряха и тя се облегна на рамото му. Качулатия бе изгрял, мастиленочерен на звездния фон, и ги наблюдаваше през каменните арки. В двора долу плискаше фонтан. Двамата дълго останаха неподвижни в пустия коридор.
— Обичам те — прошепна Сали. — Как изобщо ме търпиш?
— Съвсем лесно е. — Той се наведе и я целуна, но се отдръпна, след като не получи отговор.
— Род, толкова ме е срам… как да се извиня на Кевин?
— На Кевин ли? Шегуваш се. Някога виждала ли си Ренър да се извинява? Просто следващия път, когато го срещнеш, се дръж така, сякаш нищо не се е случило.
— Но той беше прав — знаеш го, нали? Още тогава си го знаел!
Род я поведе към стаите им. Стъпките им отекнаха в коридора. Въпреки слабата светлина скалните стени сияеха във всички цветове на дъгата. После друга стена скри огнения поглед на Качулатия и те стигнаха до стълбището.
— Подозирах го още от докладите и от кратката връзка с моята сламкарка. След като си тръгна следобед, направих проверка. Излъгали са те.
— Но защо, Род? Не разбирам… — Известно време двамата се изкачваха в мълчание.