Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 201 202 203 204 205 206 207 208 209 ... 419
Перейти на страницу:

Валтер се заинтригува и постресна, понеже тълпата му се стори грамадна. Не можеше да прецени колко точно. Напоследък британците изкопаха нови по-широки окопи като за огромни количества провизии или много големи оръдия. Ала навярно бяха за много хора.

Валтер трябваше да види по-добре.

Изпълзя напред. Шумът се усили. Налагаше се да надзърне в окопа. Как обаче да го направи, без при това да го забележат?

Чу глас зад гърба си и сърцето му замря.

Обърна се и видя приличното на светулка фенерче. Нарядът се завръщаше. Той се притисна по-силно в калта, после бавно извади пистолета си.

Тримата войници бързаха и не се стараеха да пазят тишина, доволни от изпълнената задача и нетърпеливи да се приберат на сигурно място. Приближиха го, ала не го погледнаха.

Щом отминаха, Валтер получи вдъхновение и скочи на крака. Така ако някой го осветеше и го видеше, той щеше да изглежда като част от групата.

Последва войниците. Не очакваше да чуят стъпките му достатъчно ясно, та да ги отличат от своите. Никой не се обърна.

Валтер погледна източника на шума. Вече виждаше във вътрешността на окопа, но в началото можа да различи само няколко светли точки, навярно фенерчета. Но очите му постепенно привикнаха, Валтер най-сетне разбра какво вижда и то го изуми.

Наблюдаваше хиляди войници.

Спря на място. Широкият окоп с неясно предназначение се оказа място за събиране на хора. Британците струпваха войските си за голямото настъпление. Войниците стояха в очакване, шаваха, светлината от фенерчетата на офицерите проблясваше върху щиковете и стоманените каски, редица след редица. Валтер опита да брои: десет редици от по десет човека даваха сто, после двеста, четиристотин, осемстотин… в полезрението му имаше хиляда и шестстотин войника, а след тях тъмнината прикриваше останалите.

Предстоеше настъпление.

Валтер трябваше да се върне възможно най-бързо с това сведение. Ако немската артилерия открие огън сега, ще унищожи хиляди противникови войници тук, точно зад британската линия, още преди началото на настъплението. Тази възможност беше пратена от небесата или може би от дяволите, които хвърлиха жестокия зар на войната. Щом се добереше до немските позиции, Валтер щеше незабавно да телефонира в щаба.

Издигна се сигнална ракета. В нейната светлина Валтер забеляза британски караул, който гледаше право в него над насипа, с готова за стрелба пушка.

Валтер се просна на земята и зарови лице в калта.

Проехтя изстрел. Тогава някой от наряда с бодливата тел се провикна:

— Не стреляй бе, откачено копеле! Ние сме!

Акцентът напомни на Валтер за прислугата в провинциалното имение на Фиц и затова той предположи, че полкът тук е от Уелс.

Сигналната ракета угасна. Валтер скочи на крака и побягна към немските позиции. Караулът нямаше да го види още няколко секунди заради блясъка на ракетата. Валтер бягаше по-бързо от всякога с очакването да чуе нов пушечен изстрел. След половин минута се добра до британското телено заграждение и с облекчение се отпусна на колене. Чевръсто се провря през един отвор. Вдигна се нова сигнална ракета. Валтер все още се намираше в обсега на противниковите пушки, но вече не беше лесно забележим. Легна на земята. Ракетата прелетя точно над него и едно опасно парче горящ магнезий падна само на ярд от ръката му. Повече изстрели обаче не се чуха.

Когато ракетата догоря, Валтер стана и притича чак до немската линия.

II

Беше малко след два сутринта и Фиц напрегнато наблюдаваше как Осми батальон се строява на две мили зад британската предна линия. Боеше се, че тези новобранци ще го опозорят, но това не се случи. Държаха се чинно и с лекота изпълняваха заповедите.

Възседнал коня си, бригадният генерал направи кратко обръщение към бойците. Фенерчето на един сержант го осветяваше изотдолу и той приличаше на злодей от американски филм.

— Нашата артилерия унищожи немските заграждения — заяви той. — Когато стигнете оттатък, ще намерите само мъртви немци.

Нечий уелски глас промърмори наблизо:

— И като по чудо шибаните немци отвръщат на огъня ни даже и мъртви.

Фиц огледа редиците в търсене на нахалника, но не го откри в тъмнината.

Бригадният генерал продължи:

1 ... 201 202 203 204 205 206 207 208 209 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)