Крахът на титаните [bg]

На земята имаше много невзривени британски снаряди. Валтер прецени, че около една трета от противниковите муниции бяха неизправни. Знаеше, че Лойд Джордж отговаря за боеприпасите и предположи, че този стремящ се да угоди на тълпата демагог е предпочел количеството пред качеството. Немците никога не биха направили подобна грешка.

Валтер стигна до британското телено заграждение, пълзя край него, намери отвор и се промуши.

Когато британските позиции почнаха да се очертават пред погледа му като мацнати с черна боя на фона на тъмносивото небе, той се просна по корем и се помъчи да лази тихо. Трябваше да се приближи — това беше смисълът на идването му тук. Искаше да чуе за какво разговарят войниците в окопите.

Всяка нощ и двете страни пращаха патрули. Валтер обикновено пращаше двойка умни наглед войници, на които им беше достатъчно скучно и се радваха на това опасно приключение. А друг път излизаше сам, отчасти защото искаше да покаже, че е готов да рискува живота си, и отчасти защото по правило неговите наблюдения бяха по-подробни.

Напрегнато слухтеше да долови прокашляне, няколко прошепнати думи, може би пръдня, последвана от доволна въздишка. Явно се намираше пред тих участък от британската линия. Сви наляво, пропълзя петдесет ярда и спря. Сега чуваше непознат шум, приличен на далечно бучене на машинария.

Валтер продължи да лази, като се мъчеше да не губи ориентация. В мрака беше лесно да загуби всякакво чувство за посока. Една нощ, след дълго пълзене, се натъкна на бодливата тел, през която беше минал половин час по-рано, и осъзна, че се е движи в кръг.

Чу тих глас:

— Ей тука.

Замръзна. Замаскиран лъч на фенерче се показа в полезрението му като светулка. В мътната му отразена светлина Валтер различи силуетите на трима войници с британски стоманени каски на разстояние тридесетина ярда от мястото му. Изкуши се да се претърколи по-далеч от тях, но реши, че движението по-скоро би го издало. Извади пистолета си — ако загине тук, поне ще отнесе и неколцина противници. Запъна пистолета. Щракването му прозвуча като гръмотевица, ала британските войници явно не го чуха.

Двама носеха ролка бодлива тел. Валтер предположи, че ще подновят някоя част, повредена от немската артилерия. „Може би трябва да ги убия бързо, едно, две, три“, помисли си Валтер, „нали те ще опитат да ме убият утре.“ Но имаше по-важна работа и се въздържа да натисне спусъка. Гледаше как тримата войници минават край него и се отдалечават в мрака.

Спусна предпазителя, прибра оръжието и допълзя по-близо до британския окоп.

Шумът сега беше по-силен. Валтер полежа неподвижно и се съсредоточи. Шумът идваше от човешко множество. Войниците се стараеха да стоят тихо, но многото хора на едно място винаги се чуваха. Звукът се произвеждаше от тътрене на крака, шумолене на дрехи, подсмърчане, прозявка, оригване. Над тях от време на време се открояваха тихи думи, произнесени с властен глас.