Крахът на титаните [bg]

В полето от двете страни на пътя заваляха снаряди. Немците се целеха в подстъпите към фронтовата линия, а не в самата нея. Трябва да бяха разбрали, че голямото настъпление започва — подобно мащабно придвижване на хора надали можеше да остане скрито от разузнаването — и със смъртоносна точност избиваха войниците, които още не бяха стигнали до окопите. Фиц потисна паниката, ала страхът му остана. Рота Б можеше и да не се добере до бойното поле.

Фиц стигна до сборния пункт без други инциденти. Тук вече имаше няколко хиляди човека. Подпираха се на пушките си и тихо разговаряха. Фиц дочу, че някои групи вече са почти унищожени от артилерията. Той чакаше и мрачно се питаше дали неговата рота още съществува. Но за негово облекчение Приятелите от Абъроуен пристигнаха невредими и се строиха. Фиц ги поведе за последните няколкостотин ярда до сборния окоп на фронтовата линия.

Тук им оставаше само да чакат началото на нападението. В окопа имаше вода и гетрите на Фиц скоро подгизнаха. Вече не се позволяваше пеене — можеше да се чуе от позициите на противника. И пушенето беше забранено. Някои от хората се молеха. Един висок войник извади военната си книжка и взе да попълва страницата за завещанието под тесния лъч светлина от фенерчето на сержант Илайджа Джоунс. Пишеше с лявата ръка и Фиц го позна — Морисън, лакей в Тай Гуин и подавач в отбора по крикет.        Съмна рано — току-що беше отминал Еньовден. С появата на светлината някои от войниците извадиха снимки, съзерцаваха ги или ги целуваха. Изглеждаше сантиментално и Фиц не бързаше да последва примера им, обаче след малко го стори. Фотографията бе на сина му Джордж, когото наричаха Бой. Вече беше на годинка и половина, но портретът бе направен на първия му рожден ден. Беа сигурно го беше завела във фотографско студио, понеже зад детето имаше безвкусна драперия с изображение на цветна полянка. Не приличаше много на момченце с бялата рокличка и шапчица; но беше здрав и щеше да наследи титлата, ако Фиц загине днес.

Фиц предполагаше, че сега детето и Беа са в Лондон. Беше юли и светският сезон продължаваше, макар и не много пищно — как иначе дебютантките биха се запознали с подходящите съпрузи?

Стана по-светло и слънцето се показа. Стоманените каски на Приятелите от Абъроуен лъщяха, а щиковете им отразяваха новия ден. Повечето от хората не бяха влизали в сражение. Какво ли бойно кръщение им предстоеше? Победа или загуба?

С изгрева британците започнаха страховит бараж. Артилеристите правеха всичко по силите си. Може би това последно усилие щеше най-сетне да разруши немските позиции. Навярно за това се молеше генерал Хейг.

Абъроуенци не бяха в първата вълна, но Фиц излезе напред да огледа бойното поле и повери Рота Б на лейтенантите. Проправи си път през чакащите войници към първия окоп, изправи се на мястото за стрелба и погледна през отвора между натрупаните чували с пясък.