Каменният кръг [bg]

След нужните приготовления по-едрата фигура отстъпи назад и замахна. Чу се силно плющене и Джени потрепна. Но момчето само пое дъх и не гъкна, като понесе така цялото наказание, макар и малко пребледнял.

Накрая Джейми отпусна ръка и обърса челото си. Подаде ръка на проснатия върху оградата Иън.

— Добре ли си, момче? — Младия Иън се изправи с известни трудности и вдигна панталоните си.

— Да, чичо. Благодаря ти. — Гласът му бе леко надебелял, но спокоен. Пое протегнатата ръка на Джейми. За моя изненада обаче, вместо да поведе момчето към къщата, Джейми пъхна каиша в ръката му.

— Твой ред е — обяви той, отиде до оградата и се наведе над нея.

Младия Иън беше не по-малко шокиран от нас.

— Какво! — смая се той.

— Казах, че е твой ред — рече твърдо чичо му. — Аз те наказах, а сега ти ще накажеш мен.

— Не мога, чичо! — Беше така скандализиран, сякаш чичо му бе предложил да извърши нещо крайно неприлично.

— А, можеш — каза Джейми и се изправи да го погледне в очите. — Нали чу какво ти казах, когато се извиних? — Иън кимна замаяно. — Ами тогава… Аз сгреших не по-малко от теб и трябва също да си платя. Не исках да те бия, и на теб няма да ти хареса да ме биеш, но и двамата сме длъжни. Разбра ли?

— Д-да, чичо — заекна момчето.

— Добре тогава. — Джейми свали бричовете си, вдигна ризата и се наведе пак над оградата, като се вкопчи за горната дъска. Изчака малко, после заговори отново, защото Иън стоеше като парализиран и каишът висеше от безжизнената му ръка.

— Давай. — Гласът му беше стоманен; с него говореше на контрабандистите и неподчинението бе немислимо. Иън плахо пристъпи към изпълнение на заповедта. Направи крачка назад и замахна вяло. Чу се леко плющене.

— Това не се брои — каза твърдо Джейми. — Виж какво, и на мен ми беше толкова трудно да го направя. Свърши работата като хората.

Слабата фигура изпъна рамене с внезапна решителност и каишът изсвистя във въздуха. Стовари се със звук като от мълния. Фигурата на оградата изхълца изненадано и някой потисна кикота си, май беше Джени.

Джейми се прокашля и каза:

— Да, така е добре. Приключвай.

Чухме как Младия Иън брои под нос ударите на каиша, но освен едно сподавено „Боже!“ на номер девет, от чичо му не долетя нито звук.

Всички в къщата въздъхнахме облекчени, когато Джейми се изправи от оградата след последния удар и запаса ризата в панталоните си. Сведе официално глава към племенника си.

— Благодаря ти, Иън. — После потърка задника си и каза с мрачно възхищение: — Господи, човече, ама каква ръка имаш!

— Ти също, чичо — отвърна Иън със същия лукав тон. Двете фигури вече едва се виждаха, стояха, смееха се и потъркваха задните си части. Джейми прегърна племенника си през раменете и го обърна към къщата. — Ако и за теб е било такова, Иън, дано не се налага да го повтаряме, а? — рече поверително.

— Разбрахме се, чичо Джейми.

След миг вратата в края на коридора се отвори и като се спогледаха, Джени и Иън се обърнаха до посрещнат блудните синове.