Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Не оставай тази вечер у дома да се отегчаваш, миличък — казваше му тя. — Ще дойдат неколцина мъже, които само ще ти досаждат. Не бих ги канила, но ти знаеш, не е за твое добро, а сега, като си имам овчарско куче, няма защо да се страхуваш да оставам сама.
— Овчарско куче — компаньонка! Беки Шарп с компаньонка! Не е ли това чудесна смешка? — казваше мисис Кроли. Тази мисъл гъделичкаше твърде силно чувството й за хумор.
Една неделна сутрин Родън Кроли, малкият му син и понито се разхождаха по обичая си в парка, когато срещнаха ефрейтора Клинк, стар познат на полковника, на служба в бившия му полк. Той разговаряше със свой приятел, стар джентълмен, който държеше в ръце малко момченце на възраст колкото малкия Родън. Този друг малчуган бе сграбчил медала на ефрейтора, получен за участието му в битката при Ватерло, и го разглеждаше с удоволствие.
— Добро утро, ваше благородие — каза Клинк в отговор на «Здравей, Клинк!», с което го поздрави полковникът. — Този джентълмен тук е горе-долу на възрастта на малкия полковник, сър — продължи ефрейторът.
— И неговият баща се е сражавал при Ватерло — каза старият джентълмен, който държеше момченцето. — Нали, Джорджи?
— Да — отвърна Джорджи. Той и хлапето върху понито се разглеждаха вторачено и сериозно се разучаваха един друг, както обикновено правят децата.
— В един от пехотните полкове — каза покровителствено Клинк.
— Той беше капитан в… полк — заяви с известна важност старият джентълмен. — Капитан Джордж Озбърн, сър — може би сте го познавали. Той загина като герой, сър, сражавайки се срещу корсиканския тиранин.
Полковник Кроли поруменя силно.
— Познавах го много добре, сър — отвърна той, — а също и жена му, милата му мъничка женица, сър — как е тя?
— Тя е моя дъщеря, сър — каза старият джентълмен, като свали момченцето и извади с голяма тържественост визитна картичка, която подаде на полковника. На нея беше написано: «Мистър Седли, единствен комисионер на фирмите „Черният диамант“ и „Въглища без пепел“, Бънкъре Хуорф, Теме Стрийт и Ана-Мария, Котиджис, Фулъм Роуд Уест.»
Малкият Джорджи пристъпи напред и загледа понито.
— Искаш ли да пояздиш? — запита Родън младши от седлото.
— Да — каза Джорджи. Полковникът, който го гледаше с известно любопитство, взе детето и го сложи на понито зад Родън младши.
— Дръж се за него, Джорджи — каза той, — хвани моето момче около кръста — името му е Родън. — И двете деца започнаха да се смеят.
— В целия парк няма да видите по-хубава двойка, сър — каза добродушният ефрейтор. И полковникът, ефрейторът и старият мистър Седли с неговия чадър тръгнаха отстрани край децата.
Глава XXXVIII
Скромният живот на едно семейство
Трябва да предположим, че малкият Джордж Озбърн е отишъл от Найтсбридж до Фулъм, яздейки понито, така че ще се спрем в това предградие и ще запитаме за някои наши приятели, които сме оставили там. Как е мисис Амелия след бурята на Ватерло? Живее ли тя и преуспява ли? Какво е станало с майор Добин, чийто файтон постоянно се навърташе около жилището й? Има ли някакви новини от административния началник на Богли Уола? Обстоятелствата относно него са накратко следните:
Нашият достоен дебел приятел Джоузеф Седли се завърна в Индия наскоро след като избяга от Брюксел. Или отпускът му се бе свършил, или се боеше да срещне свидетелите на бягството си подир битката при Ватерло. Както и да е, той се върна отново към задълженията си в Бенгалия много наскоро, след като Наполеон се установи на местожителство на остров Св. Елена, където Джоз видя бившия император. Ако чуехте как мистър Седли говореше на парахода, непременно щяхте да си помислите, че той и корсиканецът са се срещали не един път и че цивилният се с нахвърлил смело срещу френския генерал на хълма Сен Жан. Той разправяше хиляди анекдоти за прочутите битки; известни му бяха позициите на всеки полк, както и загубите, които всеки един от тях бе понесъл. Джоз не отричаше, че има дял в тези победи — че бе придружавал армията и бе носил съобщения за граф Уелингтън. И той описваше какво беше сторил и казал графът във всеки миг от деня на Ватерло, като разкриваше с такава точност какви са били чувствата и действията на негова светлост, че ставаше ясно как Седли трябва да е бил край победителя през целия ден. Но поради това, че не е военен, името му не се е споменавало в публикуваните сведения относно сражението. Може би действително бе започнал да вярва, че е бил на служба във войската; едно е положително — известно време в Калкута той произвеждаше огромна сензация и до края на пребиваването му в Бенгалия го наричаха Седли Ватерло.