Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Действително, когато мис Кроли напусна света и парите, за които всичките и роднини водиха такава ожесточена борба, бяха оставени в края на краищата на Пит, Бют Кроли откри, че за него има само пет хиляди лири стерлинги, вместо двадесетте хиляди, на които разчиташе, и изпадна в такава ярост при това разочарование, че я изля с всичката й сила върху племенника си. И тъй ненавистта, която тегнеше над двете семейства открай време, завърши с пълно скъсване на отношенията им. От друга страна, поведението на Родън Кроли, който получи само сто лири, учуди брат му и зарадва снаха му, винаги склонна да гледа с добри чувства на всички членове на мъжовото си семейство. Той прати от Париж на брат си много откровено, мъжествено и добродушно писмо. Родън казваше в него, че съзнавал как благодарение на женитбата си е изгубил лелиното си благоразположение; и макар да не прикриваше разочарованието си от това, че неприязънта й бе останала докрай несломена, той бе доволен, че парите все пак са отишли в техния клон на семейството и сърдечно поздравяваше брат си за постигналото го щастие. Изпращаше мили поздрави на снаха си и изразяваше надежда, че тя ще бъде добре настроена спрямо мисис Родън. Писмото завършваше с послепис, излязъл изпод ръката на самата тази дама. И тя също прибавяше поздравленията си към тези на своя съпруг. Заявяваше как винаги ще си спомня проявената от мистър Кроли добрина в миналото, когато е била само и изоставено сираче, учителка на малките му сестри, за които все още продължава да се интересува с най-голяма нежност. Пожелаваше му щастие в брачния живот и като молеше за позволение да прати поздравите си на лейди Джейн (за чиято доброта била чувала от всички), тя изразяваше надеждата си, че може би някой ден ще й бъде разрешено да запознае малкото си момче с неговите леля и чичо и ги умоляваше да го дарят с тяхното благоволение и защита.
Пит Кроли погледна на това послание много благосклонно — по-благосклонно, отколкото мис Кроли бе поглеждала на някои от предишните съчинения на Ребека, писани с почерка на Родън. А що се отнася до лейди Джейн, писмото толкова я възхити, че тя очакваше от съпруга си веднага да раздели лелиното си наследство на две равни половини и да изпрати едната на брат си в Париж.
Но за голямо учудване на нейно сиятелство Пит отказа да остави на разположение на брат си чек от тридесет хиляди лири стерлинги. Той обаче великодушно предложи на Родън да си стиснат ръцете, когато реши да дойде в Англия и сметне за добре да стори това. И като благодареше на мисис Кроли за доброто й мнение за него самия и за лейди Джейн, той любезно заявяваше, че е готов да се възползува от всеки възможен случай, за да бъде полезен на малкото й момче.
Така между двамата братя се постигна почти пълно сдобряване. Когато Ребека дойде в града, Пит и съпругата му не бяха в Лондон. Много пъти мина тя с екипажа си край старата врата на Парк Лейн, за да види дали те са взели къщата на мис Кроли. Но никакво ново семейство не се показваше там и тя научи какво са предприели от Реглс — как уволнили прислужниците на мис Кроли, след като им дали прилични възнаграждения, и как мистър Пит се появил в Лондон само веднъж, когато престоял в къщата няколко дни, и как се срещнал там с адвокатите си и продал всички френски романи на мис Кроли на един букинист от Боид Стрийт. Беки си имаше свои собствени причини, които я караха да жадува за пристигането на новите й роднини. «Когато лейди Джейн дойде — мислеше си Ребека, — тя ще ме въведе в лондонското общество. А що се отнася до жените — ха, жените ще започнат да ме канят, когато разберат, че мъжете искат да се виждат с мене.»
Артикулът, който е необходим на дама с подобно положение толкова, колкото й е необходим екипажът или букетът, е компаньонката. Винаги съм се възхищавал от нежните същества, които не могат да живеят без съчувствие и затова си наемат някоя крайно грозна приятелка, с която са почти неразделни. Видът на тази неизбежна жена, с нейната избеляла рокля, седнала зад скъпата си приятелка в ложата на операта или заемаща задното място на каретата, винаги ми действува облагородяващо и високо нравствено. За мене тя играе същата весела роля, която е играла мъртвешката глава при пировете на египетските bons vivants, и с най-голяма ирония ми припомня за обичаите на Панаира на суетата. Какво? Дори дръзката, похабена, красива, безсъвестна, безсърдечна мисис Файърбрейс, чийто баща умря от срама, който тя му докара, дори прелестната, смела мисис Ментрап, готова да излезе насреща на всеки мъж в Англия, който пожелае това, и която язди сивия си кон в парка, докато майка й все още държи сергия с дребна стока в Бат — дори и тези тъй храбри жени, за които човек би си представил, че са в състояние да излязат лице срещу лице с всичко, дори и те не смеят да се покажат пред света без компаньонка. Те трябва да имат някого, до когото да се прислонят, тези нежни същества! И вие едва ли бихте ги видели на обществено място без някоя размъкната прислужница, в пребоядисана копринена рокля, седнала някъде в сянката, наблизо зад тях.