Панаир на суетата (роман без герой)

Родън Кроли, макар и да бе мошеник, таеше в сърцето си известни мъжествени наклонности и все още бе способен да обича жена и дете. Към Родън младши той изпитваше голяма скрита нежност, която не убягваше от вниманието на Ребека, въпреки че тя не говореше за нея на съпруга си. Тази обич не я дразнеше — Ребека бе твърде добродушна за такова нещо. Тя само увеличаваше презрението й към него. Той се срамуваше някак си от тази бащинска слабост и я криеше от жена си — отдаваше се на нея само когато беше самичък с момчето.

Той имаше обичай да го извежда сутрин и да отиват заедно в конюшните и в парка. Дребничкият лорд Саутдаун, най-добросърдечният от всички мъже, който бе в състояние да ви даде и шапката от главата си и чиято най-важна длъжност в живота беше да купува разни дреболии, които после подаряваше, взе на малкото момченце едно пони, не много по-голямо от едър плъх, както сам той се изрази. Баща му го качваше на кончето с голямо удоволствие и вървеше край него в парка. Той изпитваше истинска радост, когато виждаше старата казарма и бившите си колеги-гвардейци в Найтсбридж — беше започнал да мисли за ергенските си години с известно съжаление. На войниците ставаше много приятно да се срещнат с по-раншния си командир и да позабавляват малкото полковниче. Голямо беше удоволствието, с което полковник Кроли обядваше в полковата столова при събратята си офицери. «Дявол да го вземе, не съм достатъчно остроумен за нея — зная това. Тя няма да чувствува отсъствието ми.» И той беше прав — съпругата му не чувствуваше липсата му.