Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— По заповедите на великия съвет — отговори Зиани, — раздадени са им нови костюми и всичко е запазено в пълна тайна. Имат само един отличителен знак. Шапките на всички са черпи с жълти пера.
Дожът изказа задоволството си и изложи своя план.
— Силвио — каза той на великия капитан, — стойте в тълпата близо до мен. Когато ме видите да се разхождам в коридорите и разговарям с мистериозния чужденец, поставете наблизо една дузина от вашите хора, избрани измежду най-сигурните и най-ловките. Ако видите, че съм познал в моя събеседник граф Санта Рока, наблюдавайте за знака ми и очаквайте. Вие ще издебнете момента, когато той ще напуща палата да го заловите.
— Разбирам — каза Зиани. — Ще наредя да арестуват чужденеца, колкото е възможно по-тайно.
Тадео Моро похвали плана на дожа, пожела му успех, после направи един дълбок поклон и излезе.
Последният остана сам, замислен, с очи устремени в паркета, украсен с мозайки.
— Отвори му всички врати на къщата си и твоето сърце — каза си той, повтаряйки думите на астролога. — От него зависи твоят живот и този на приятелите ти. Падни на колене пред госта чужденец!… Това е той, несъмнено е той! Какво означава това смъртно предсказание? Защо се колебаеш?… Кой може да те принуди да го изпълниш. Осведоми се за личността на непознатия. Целувката, юдината целувка, ще го предаде в ръцете на полицаите… Кой иде!… Каква новина ми носите? — каза той на Николо Стено, който предпазливо влезе.
— Секретарят на Съвета на тримата моли Ваше Величество да го приеме. Касаело се за една важна и спешна работа!
— Да влезе! — заповяда дожът.
Секретарят влезе веднага. Държеше една заповед в ръка.
— Молбата ви е изпълнена — каза маскираният секретар, — нека Ваше Величество подпише този документ.
При тия думи той подаде на дожа едно писмо с почтителен жест. Луиджи прочете:
„Два кораба да напуснат Венеция, за да разгледат укрепленията на скалистия остров, като вземат всички предпазни мерки. Те трябва да кръстосват около острова. Комендантите на корабите са властни в случай на необходимост да поискат позволение от граф Санта Рока. Не трябва да се оказва на последния никаква почит от наша страна, понеже неговата личност ни е официално непозната.“
Дожът се доближи до писалищната си маса и взе едно перо.
— Ще добавите към този текст — каза той на секретаря, — нареждането да се изпълни бързо експедицията както за отиване, така и за връщане.
— Вашата заповед ще бъде изпълнена, Величество — отговори секретарят, който взе документа и напусна стаята, след като направи дълбок поклон.
Вечерта настъпи.
Маските се раздвижиха, закръстосваха навсякъде в една бърканица от червени, жълти и зелени облекла и изпълниха като една чудна вълна площада Сан Марко, Риалто, Кале Марчерия.
Огньовете, запалени от кулата Сан Марко, осветяваха целия площад. Свещите, поставени върху стените на дожовия палат, бяха удвоени този ден, в чест на празника на дожа.
Маскираната тълпа достигаше чак до залите на палата.
Дожът като че ли бе забравил своите прерогативи и се смееше, благодарение на дегизировката си между буйната тълпа.
Горе, в галерията, където водеше една стълба, хората отваряха големи бъчви, обкичени със зеленина, и наливаха съдържанието им в сребърни вази. В една от залите на долния етаж жените разиграваха томбола, хазартна игра, на която се печелеха букети, пръстени и други украшения.
Навсякъде цареше радост и удоволствие.
Дожът и Съветът на тримата не предлагаха напразно тия веселби на народа. Те знаеха колко бързо венецианците забравят, в тия дни на луда радост, всички злини, причинени им от техните господари.
И тълпата, надаваща викове от радост и на лудост, непрекъснато пълнеше палата на дожовете.
Беше възприет обичаят да се носи същата маска цялата първа седмица. На осмия ден, забавляващите се, които вече бяха направили много познанства, променяха маските си, за да дирят нови приключения.
Между маските, блестящи от лукс и великолепие, издаващи богатите патриции, които пълнеха разкошните салони на палата, се намираха няколко личности, които се различаваха от всички. Тадео Моро с черна мантия се разхождаше в компанията на едно домино, цялото облечено в коприна, с цвета на морска вода. Едно второ домино от черна коприна разговаряше с благородната дама с червения ешарп. Тук-таме в тълпата се появяваха и изчезваха кавалери с жълти пера на шапките или един стар гърбав просяк, наметнат с една изтъркана сенаторска мантия.
Глашатаите вече отдавна бяха свирили със своите сребърни тръби. Многобройни свещи разпръскваха в залите силна светлина. Слугите на дожа, също маскирани, проникваха навсякъде с големи подноси от скъп метал, натоварени с бутилки и чаши.